Неделен гост
Категория: Uncategorised Посещения: 10654
Работиш ли упорито, обречен си на успех
Един от най-успешните български агробизнесмени- Петър Байчев, дава име на успеха си с две думи – труд и мерак. Меракът му за нови и нови проекти и ентусиазмът да ги реализира, го държат вече повече от половин век – от далечната 1962 година, когато заедно с баща си засажда първата си прасковена градина. Желанието да си бъде сам господар му носи неприятности – включително уволнение от учителския институт в Сливен, където преподава. Не толкова заради „капиталистическия уклон“, колкото заради завистта, че успява да си осигури неща, които за други са мечта – две години след казармата си купува „Волга“, а малко по-късно и „Мерцедес“. Така че не промяната след 1989 г. го прави бизнесмен - тя просто му дава свободата да работи.
Г-н Байчев, преди няколко години Ви представихме на читателите на „Агробизнесът“като един от първите, осъществили напълно затворен цикъл на производство – от засяването на реколтата, до реализацията й в собствени магазини и заведения във вид на млечни, месни и хлебни продукти. Сега структурата на стопанството е същата, само дето и други хора от фамилията Байчеви вече са част от веригата...
- Така е, разделихме фирмите и сега с млекопроизводство и млекопреработване се занимава брат ми Йордан Байчев, а синът ми Кирил управлява СД „Еко Асорти Байчев и Сие“, в която са търговските обекти. Мелницата и хлебопроизводството съм замразил, след като в Сливен заработиха няколко големи хлебозавода – няма смисъл да се конкурираме, можем да продаваме тяхната продукция. Аз съм пряко ангажиран с две фирми. Управител съм на „Еко Асорти-05“ ЕООД, която е основната производствена – зърнопроизводство, месодобив и месопреработка. Част от продукцията (рапица, ечемик, пшеница, кориандър, слънчоглед, царевица) реализирам на пазара, останалата съхранявам в собствена зърнобаза и ползвам за фураж за свине и телета. Предприятието ми за месодобив и месопреработка работи изключително със собствено месо. Няма нужда да рекламирам стоката си, сливенци я познават - месо, малотрайни и трайни колбаси, варенопушени и суровосушени деликатеси - всички са екологично чисти и не съдържат ГМО. Моите кренвирши може и да са по-скъпи, но са от месо.
В „Еко Фрукт“ ООД пък съм съуправител, това е съвместната ни дейност с консервното предприятие „Фрукто-Сливен“, с което направихме 600 дка прасковена градина и плодовете от нея се преработват в предприятието.
Впечатлението ми е, че намалявате площите с житни култури – защо?
- Няма такава тенденция, просто това стана по естествен път – в началото бяхме повече хора. Почнахме с 44 000 дка, после се отказахме от една част от наеманите земи, а при подялбата 10 000 дка отидоха у съдружника ми. Останалата намаля с няколко хиляди декара, тъй като собствениците продават, а аз не мога да изкупя всичката земя. В нея влязоха нови собственици, които си я обработват. И понастоящем обработвам 18 500 дка земя, която е много компактна и предостатъчна за едно стопанство. Почти няма собственици, които са ми предоставили земя и после да са ме напуснали. Някои си мислят, че ние богатеем от експлоатация на чужд труд или чужда собственост. Това не е вярно. Аз винаги съм се стремил 20 процента от реколтата да давам като рента. Миналата година добивът ми беше 340-350 кг от декар, дал съм по 80 кг рента, което е и повече от 20 процента. Тази година нивите са добри, ако изкарам по 500 кг, ще дам по 100 кг.
В обществото битува мнение, че големите зърнопроизводители са си опекли работата и отдавна карат скъпи автомобили, а всяка година се оплакват, за да изнудват държавата – вероятно не го споделяте?
- Това е световна глупост. С него се нагнетява общественото мнение и се отклонява от основните проблеми на дължавата.
Вярно е, че аз, колкото и да съм намалил зърнопроизводството, съм от единия процент земеделци в България, които работят над 10 000 дка земя. (3 500 човека обработваме 85 процента от земята.) Ще ви кажа колко печеля - за миналата година, включително със субсидията, на декар ми е останала около 15 лв. печалба. Вие за 15 лв. бихте ли обработвали един декар земя? И какво мислите, че правя с тези 15 лева? Инвестирам ги веднага, за да мога да продължа да обработвам земята. Машините остаряват. Ето, и в момента купувам един трактор, при това втора употреба, с два плуга, и то прави 100 000 лева... Имам четири комбайна и десет трактора, всички от марката CASE, но ми трябват още. Хората не си дават сметка за това. В развитите европейски държави наситеността с машини (най-вече трактори) на 1 000 дка площ е от 300 до 400 к.с. Защото технологичното време за извършване на дадена земеделска практика е много малко – ето, тая година, с честите превалявания, никой в България не можа да си свърши работата. Почти няма хора с достатъчно техника, която да влезе в нивите и за ден-два да приключи обработката. Аз имам около 70 к.с. на 1 000 дка.
А колкото до джиповете, които караме – повечето са втора употреба. И на мен това возило ми е необходимо. Основният масив земя, който обработвам, е на 80 км оттук. Пътувам много. Годишно навъртам по 60 000 км. С какво да ги изминавам? Трябва ми надеждна и проходима кола. И ще ви кажа друго, за което общественото мнение не държи сметка. Българските земеделци раздават годишно милиард и половина лева рента – това е повече от субсидиите, които получават. Ако сметнем, че рентата отива основно у българските пенсионери, защото земята, общо взето, е тяхна собственост, на 2 млн. човека се пада по 750 лв., което е повече от 50 лв. на месец, което пък е несравнимо повече от отпусканите по 20-30 лв. от правителството за Коледа и Великден, на които пари се радват.
След като най-печелившата част – търговията – не е при Вас, а зърнопроизводството не е достатъчно печелившо, как правите толкова големи инвестиции – от началото на тази година работи новият свинекомплекс в Мечкарево, в който сте вложили 2,2 млн. лв. ...
- От тези пари 940 хиляди дойдоха по Мярка 121 "Модернизиране на земеделските стопанства". Взел съм и 1 млн. лв. кредити... Но всичко в свинекомплекса ми сега е супермодерно. Всичко е автоматизирано, в него работи един човек (по-точно трима – на смяна по един). През януари заредихме първите 40 майки, в следващите четири месеца трябва да станат 140. Животните минават през заплождане, групово отглеждане на майките, родилно помещение, подрастване и угояване – всяка от тези фази в отделен сектор... От заплождането, до изкарването на готови прасета на 110 кг, минават 10 месеца. На година ще излизат 2 500 – 2 800 угоени прасета. И вече работя по нов проект – ще правя силози за зърното. И сега имаме складове, но в силозите то може да се съхранява дълго време без да губи качествата си. Може да се превърта и вентилира непрекъснато. Ще ми трябват и още един комбайн и един трактор. Ще кандидатствам по новата Мярка 4.1. Мисля, че за строителството ще са ми необходими около 800 000 лв. и за техника до 1 млн. В момента събирам оферти. Дори и да не ми одобрят проекта, ще го правя със свои пари. Необходими са тези съоръжения, защото ако продаваме зърно по време на жътвата, то е на най-ниската си цена. Ще правя три силоза по 1 500 т, общо за 4 500 т. Двата ще са за зърно, единият – за слънчоглед. От последната реколта продадох слънчогледа по 500 лв. за тон, сега е по 650. От това, че не съм го съхранил по-дълго, губя 90 000 лв. Зърното от поседната реколта позадържах и цената му беше стигнала 250-260 лв. за тон. Сега е 350. На 2 000 т зърно разликата е 200 000 лв. Тази година ще правя и основен ремонт на сградите на телеугоителното стопанство. Там охранвам 100, до 150 телета. Целта ми всъщност е да намалявам участието на човешкия фактор.
Колко хора сега работят в двете фирми?
- Около 70 души целогодишно, в определени моменти стават повече.
Не споделяте песимизма на много хора по отношение на българското земеделие. Но истината е, че Вие сте почнали бизнес начинанията си много отдавна. Може ли някой да почне сега и да разчита на добри перспективи?
- Трябва да почне със зеленчукопроизводство и трайни насаждения. Това е най-печелившо, с него съм почнал и аз. И то с 800 квадрата земя – 600 с оранжерии и 200 на открито. С най-дребните неща – лук, чесън, марули, репички... И с прасковената градина, която засадихме с баща ми... На 10 ноември 1989 г. имах вече пет коли – три мерцедеса, един москвич и едно фиатче. Много хора ми завиждаха, но виждаха само колите, не виждаха труда. Сега статистиката ясно сочи: младежи от 19 до 29 години не учат, не работят, още по-малко искат да правят земеделие. А почти няма българско семейство без два-три декара земя. Толкова е необходима за зеленчукопроизводството. Трябва и мотика, естествено, а и пак трябва да му идва отвътре на човек... Или десет декара прасковена градина, по три тона от декар, са 30 000 лв. При 5 000 лв. разноски – с 25 000 лв. на година, всяко българско семейство може да живее добре. А има цели безработни фамилии в селата и казват – няма работа. Но има и хора, които работят и те са постигнали добър стандарт на живот.
Иначе, за зърнопроизводство, ти трябват поне 2 000 дка, за да можеш като имаш собствена техника, да я оползотвориш. Смятам, че добрата производствена единица при обработката на земя се постига с 5 000 дка. За нея трябват един комбайн, един голям трактор, един среден и един по-малък, със съответния инвентар. С нея можеш да се справиш сам – със сина си и най-много още един човек за жътвата. В такова стопанство няма кражби, няма некачествена работа, няма го вътрешното чувство на неудовлетвореност. Така е в Америка и там няма фермер с по-малко от 4-5 деца. Т.е. решава се и демографския проблем. Аз цялото зърнопроизводство го работя с 12 човека.
И пак казвам - ако някой мисли, че харча печалбата за себе си, няма да е прав. Моите лични разноски за година са не повече от 500 лв. – едно яке, един панталон и два чифта обувки. И дето сутрин си пия кафето. Всичко харча за възпроизводство – това ми доставя удоволствие, това е моят живот. На почивка не съм ходил от 1989 г. Почивам си с работа. На 73 години съм, но имам планове за десетина години напред. Ако сега остана без нищо, ще почна от нулата и пак ще успея...
Хората, които имат бизнес отношения с Петър Байчев знаят, че всяка сутрин могат да го намерят в ресторанта на фирмата „Еко Асорти“. Урежда доста неща, докато изпие чаша кафе или чай, понякога и с приятели. Повечето от тях се учудват, че винаги надлежно му поднасят касовия бон и Петър Байчев надлежно си плаща. „В тая работа няма баща, няма майка, всичко трябва да се отчита. Аз купувам телета от брат си, продавам моите продукти на сина си, взел съм заеми от него и му дължа пари... Ако не си платя чая, сервитьорът няма как да го отчете... Всичко трябва да е ясно и ако аз не давам пример, кой...“ Но заразителен е преди всичко оптимизмът му – може да зариби за земеделие дори хора, които никога не са се занимавали с това. Големият му внук е решил да става агроном и майка му го питала – ама наистина ли това искаш или дядо ти те натиска... На което той отговарял, че трябва да е луд да търси изява другаде, при тази база, която дядо му е създал. Подходящата професия за по-малкия внук, смята Петър Байчев, ще е ветиринарен лекар или технолог по месопреработката. Но разбира се, няма намерение да го „натиска“...
Йорданка Раданчева
сп. Агробизнесът