В тези дни на усилено раздаване на награди бе оценен трудът и на един сливналия, комуто мнозина от съгражданите ни (а и от гражданите на целокупна България), са благодарни. Васил Долапчиев получи отличие, връчено му от президента Румен Радев, заради заслугите си „за развитие и укрепване на гражданското общество при разработването и провеждането на държавната политика за правата на хората с увреждания. Като дългогодишен председател на Управителния съвет на Съюза на слепите в България, Васил Долапчиев има съществен принос за развитието и дейността на сдружението и за утвърждаването му като авторитетна организация с висок международен престиж чрез активната си подкрепа за каузата за достоен живот на хората със зрителни увреждания” – така пише в мотивите за отличието – орден „За гражданска заслуга“ втора степен, а какво стои зад това, може да добиете представа от интервюто с именития ни съгражданин („Сливналии“, книга II, 2021 г.)

   Той се ражда на 26 февруари 1953 г. в Елхово, но Сливен е неговият град. Завършва тогавашния електротехникум, който и сега, като професионална гимназия, носи името на Мария Склодовска-Кюри. Два месеца преди уволнението си от военна служба, на 13 август 1974 г. загубва очите си в резултат на тежка злополука. Това не му попречва да завърши „Право" в СУ „Климент Охридски". В периода 1984 – 1986 г. е специализант във ВИИ „Карл Маркс" по икономика и управление на промишленото производство.

   Започва работа като юрисконсулт в ПП „Успех" в Сливен през 1981 г. През периода 1984 – 1990 г. последователно работи по съвместителство като юристконсулт и в предприятията „Демир Славов" в Сливен и „Аглика" – Твърдица, където е избран и за член на Управителния съвет. През 1991 г. става управител на ПП „Успех".

   От 1990 г. Васил Долапчиев е на ръководни длъжности в Съюза на слепите в България (ССБ). Избиран е за председател на Централната ревизионна комисия, за член на Централния съвет и на Изпълнителния съвет на ССБ. От юли 1999 г. и досега е председател на Съюза.

   Васил Долапчиев е депутат в Седмото Великото народно събрание (1990    1991 г.) През 1995 г. и през 1999 г. е избиран за общински съветник в гр. Сливен. Той е член на Пленума и на Бюрото на общинската организация на БСП в Сливен (1994 – 2003 г.), а от 2000 г. е член и на нейния Областен съвет (2000 – 2003 г.). През 1996 г. е избран за член на Комисията по човешки и социални права към Бюрото на Европейския съюз на слепите. През 1999 – 2004 г. е член на Управителния съвет на фонд „Рехабилитация и социална интеграция“ при МТСП. Долапчиев е избиран и за член на Бюрото на Съюза на слепите в Европа (2003 – 2007), за наблюдател в Постоянната комисия за връзка с Европейската общност и може да се каже, че е член на всички съществували и съществуващи в България съвети и комисии за хората с увреждания, както и на комитетите за наблюдение на няколко оперативни програми.

   Преди много години, в далечната 1974-та, когато нелицеприятните новини се разнасяха не от медиите, а от ухо на ухо, вероятно в цяла България, но аз поне съм свидетел за Сливен, хората говореха за ужасния инцидент, който се е случил на „Карандила“ и при който едни войници изгубили живота си, други – очите си. Говореха със съчувствие, ожалваха пострадалите. Моят събеседник е един от тези войници.

   После хората забравиха. Мислех си, че понеже този случай така или иначе се разчу, няма как да не е отразен поне с два реда в тогавашните вестници. Не е – поне в официоза „Работническо дело“, нито в окръжния вестник „Сливенско дело“. Писано било някъде, казаха запознати, но днес информацията е почти недостъпна, тъй като военните и повечето тогавашни вестници не се пазят в библиотеките – имало давностен срок за съхранение на периодичния печат.