Неделен гост
Категория: България Посещения: 2433
Христо Слави Рачев
Свлачището България
Няма страна, която да не познава явлението „срутище“. Кратко, понякога убийствено тупуррр…Човеците се спускат с лопати и всякакви неудобни инструменти, разчистват обвити в облаци от фини и груби прахови частици. Сетне животът продължава. Няма и следа. Когато една цяла държава тръгне по нанадолнището, а населението се премята през глава, отделни по-пъргави граждани правят цигански колелета, тогава наблюдаваме явлението „свлачище“. Все по-надолу към морското равнище отнасяйки пътя, бостана, моста, лозето. Къде с гръм и трясък, къде подмолно настъпва разпад, на това което наричаме правов ред, сигурност и въобще хубав живот. Седемдесет и четири години след последната световна война, на територията на България не са водени военни действия. Като изключим няколко бомбардировки на София, които предизвикаха значителни „срутища“ на сгради. Бил съм в корема на майка ми, уплашен и свит на кълбо и знам от личен опит, че това е страшно явление. Истинското съвременно „свлачище“ тръгна неусетно, причинено от мощната гравитационна константа на Великия Съветски Съюз. Велик е, защото е голям, зъл и непредсказуем – истинска стихия. Грамадно „свлачище“. Поради тази гравитация бузите на всички са издути на изток, сякаш страдаме от гноен гранулом. И земните океани се подуват, прииждат с приливна вълна теглени от луната и въртенето на земята. Голямата маса на Русия привлича по-дребните тела. Вече знаем, нищо, че сме бягали от час по физика, че гравитационната сила намалява с квадрата на разстоянието между двете привличащи се тела. Разумно е да се отдалечим. Нютонова физика и няма какво да се чудим. Тъкмо затова няма нито един емигрирал, засмукан или доброволно пожелал, да изживее дадения му от бога животец, там в Московията, при146 милионен народ, който напълно вцепенен от столетия, не може да каже на политическите джуджета Медведев и Путин – баста, айде сиктир. Измитайте се с милиардите си и този гнусен балет, единия носи над главата си другия до президентския пост и обратно. Всъщност в Русия емигрира един свинеподобен френски актьор. Забравих му името. Ще го забравят всички. Бил голям актьор. Какво може да е голямо на един актьор, с хистеричното му умение да прави гримаси и търпеливо изслушва нарцистичните пристъпи на режисьора. Егото, физическото тегло и двете.
Сетне стана тя, каквато стана, започнахме с изваждането на член първи от конституцията. Брей, левите не дават. Сладко е. Всичко в името на партията. Сменихме коленно-лакътната поза и позиционирахме задницата си на изток в позиция лекоатлетичен старт за дългоочаквания икономически спринт. Хукнахме към демокрацията с развързани връзки на обувките. Голямо кривене падна. Уж бягаме, а стоим на място. Чепиците ни изхвърчаха по тангенса и останахме боси. Пляскат босите ни стъпала по тартановата писта на постсоциализма, спринтира българският народ, като някакъв Форест Гъмп, тялото изостава назад и се получава някакъв стробоскопичен ефект, както при филмите, колелетата се движат назад. Дали всички разбраха, че три и нещо процента не са никакво развитие, когато стартираш бос и практически от нулата. Около милион българи бягат, но с извити вратове назад. Труден е този бяг. Други почти два милиона зарязаха пистата и резнаха направо през границата. Българската феноменология на духа е да не се работи. Който е имал трудови навици, вече няма. Няма и пари. Тези, които проумяха всичко това, вече работят и придават тяга и сила на други държави. Преди това са отнели бутателна сила от родната си страна, където са им скъсали пъпната връв и поели български въздух наситен с бацилус булгарикус. Това е ясно. Човекът и амебата винаги предпочитат да се движат от студено към топло. Какво движи левия електорат, обаче остава космическа загадка. Исаак Нютон не е отбелязал нищо в своите тетрадки. Храбро ще допусна, че гравитацията от изток, влияе, повлияла е и ще влияе на мозъчния релеф, от там и на мисленето /тази речева конструкция ми е дар от социализма/, на значителна част от населението имало злата участ да обитава територии в опасна близост до две империи. Исаак едва ли е искал да ни уведоми, че влиянието на Русия пада с квадрата на разстоянието от нейните граници, затова са гениални учените – непредвидими са ползите от техните прозрения. Виж картата. Засега се виждат свлачищни територии в Унгария и Полша. Но процесите са подмолни, хибридната активност предвещава ясно какво идва. Разломите пълзят и на юг.
Антидотът е един единствен. Подсушаване на териториите с големи бали хартия. Книги. Книги братя мои, подходящи книги и автентични документи. Не псувайте Антон Тодоров, Христо Христов, ами бръкнете с артритния си крив показалец в ухото, изчистете ушната кал и отворете зъркелите си. Процесът е сходен с пробуждането, сиреч налице е будителска дейност. Доносниците останаха в миналото. Всъщност комунизираната глава, за разлика от зелката, която има гънки и е сравнително лека, е по-скоро една плътна гулия, алабаш. Намеквам за човешкия мозък. С тези алабаши, лишени от деца и внуци, защото са гласували като малоумни и в резултат, всичко що е лудо и младо е офейкало. С алабашите ще трябва да съхраним и опазим България. От политическия балет, избори по съветски и всичко останало. Всъщност от евразийското свлачище. Качва ли се процента на изборната победа, демокрацията е изчезнала. Никаква я няма. Няма ги и Братя Галеви, два символа на нашенската демокрация. От югоизток, където и аз не знам защо съм се заселил, подиграват ме, че първи ще посрещна турците с хляб и сол, та край Босфора, където упражняват танц със саби от Арам Хачатурян, чувам шум се вдига. Пропуснали са в голямото арменско клане да резнат главата на баща му. Въобще, „свлачището“ България се носи към морското равнище. По пътя отбелязваме и някои незначителни „срутища.“ Дали пък не е време да събудим духовете на воеводите, да си ушием знамена. Не ми дава мира страданието на моя приятел Мойсей, който не може да прости на сънародниците си как без никаква съпротива, без един изстрел са поемали към концлагерите. Виждали са, че никой не се връща от там и в дълбок стрес и покруса са крачели в колони към смъртта. Без нито един изстрел. Тези колони можеха да се превърнат в батальони. Амин.