Всички, паднали за свободата
дето и да е, са наши братя —
пак по кръв, но само че пролята.

   Надписът на арката е на Атанас Далчев. Води към мемориалния комплекс „Военна гробница – 1916“. Намира се край село Шуменци, до Тутракан. Тук почиват участниците в Тутраканската епопея. Загиналите при тази военна операция български войници и офицери са повече, отколкото в битката за Одрин, но за Одринската епопея знаем почти всички, за Тутраканската – малцина. Причината? Предполагам фактът, че там бием румънците и техните съюзници руснаците, а пък следдеветосептемврийската ни историческа наука все пак се съобразява с факта, че вече сме от една и съща страна на барикадата.

   ПРЕДИСТОРИЯТА НАКРАТКО: В Междусъюзническата война Румъния напада България на 28 юни 1913 г. и окупира земите по линията Тутракан-Балчик. Страната ни губи Южна Добруджа. Румънската държава бърза да укрепи новата си граница и три години влага огромни средства, за да превърне Тутракан в непревземаема крепост с 15 форта, две отбранителни линии, серия землени и бетонни укрепления, оръдейни установки, картечни гнезда, три реда телени заграждения и множество вълчи ями. Отбраната е поверена на 15-а и 17-а пехотни румънски дивизии с численост 39 000 души, 246 оръдия, 78 картечници и на придадения към крепостта дунавски флот, в състав 4 монитора, 8 стражеви кораба и 4 канонерки. 

   Идва Първата световна война. На 1 септември 1916 г. Царство България обявява война на Кралство Румъния, за да си върне изгубените територии. На този фронт изпращат 3-та Българска армия в състав 4-та Преславска пехотна дивизия, 1-ва бригада от 1-ва Софийска дивизия, Дунавския българо-германски отряд и придадените им части под общото командване на началника на 4-та Преславска дивизия генерал-майор Пантелей Киселов. Това са общо 55 000 души, 132 оръдия и 53 картечници.

   БОЙНИТЕ ДЕЙСТВИЯ започват с успешна кавалерийска операция на генерал Иван Колев, чиято цел е да защити фланга на щурмуващите Тутракан и да предотврати пристигането на подкрепления. На 4 септември той изправя момчетата си срещу двойно по-голяма руска конница с думите: „Кавалеристи, Бог ми е свидетел, че съм признателен на Русия, задето ни освободи. Но какво търсят сега казаците в нашата Добруджа? Ще ги бием и прогоним както всеки враг, който пречи за обединението на България!"

   Генерал Киселов дава начало на атаката на 5 септември сутринта. Той среща ожесточена съпротива от румънското командване, но до вечерта главната укрепена позиция пада. На 6 септември настъплението продължава. Следобед румънският гарнизон се предава. Вечерта ген. Пантелей Киселов влиза в освободения Тутракан. Българската армия пленява 450 офицери, 28 000 войници и цялото въоръжение на противника. Победата при Тутракан поставя началото на освобождението на цяла Южна Добруджа.

   „БЛАГОРОДСТВОТО НА ПОБЕДИТЕЛИТЕ е висша форма на човешки дух и морална сила, която се проявява не в самата победа, а в начина, по който тя се приема и използва.“ – това сега ми го каза AI, а тогавашните хора просто са го знаели.

   Непосредствено след епичната битка, командването на 4-та пехотна Преславска дивизия решава всички убити на бойното поле български, румънски и немски воини да бъдат погребани във форт № 7 на румънската укрепителна линия на крепостта, на 8 км от гр. Тутракан.   

   При Тутракан вечен покой намират над 10 000 войници и офицери, от които 1764 – български, християни и мюсюлмани (повече, отколкото в известното българско военно гробище от Втората световна война в Харкан, Унгария). В тази статистика са душѝте на онези хиляди български момчета, които дни, седмици и месеци споделят изсъхнал и плесенясал комат, но в недоимъка на българската армия са носели най-железния дух и блян…

   ПАМЕТТА: През 1922 г. е издигнат паметник-обелиск, на който на български, немски, румънски и турски език са изписани думите „Чест и слава на тия, които знаят да мрат геройски за техното отечество”.

   1996 година е подета кампания за изграждане на Алея на славата с изписване имената за загиналите в битката, с финансовата подкрепа на общините и това високопатриотично дело е завършено. 

   През 2002 г. е разработен проект за пространствено оформление на Мемориал „Военна гробница-1916 г.", изграден е парк, сцена за официалните чествания, монтирани са на вечен страж две гаубици „Круп”. През пролетта на 2007 г. тържествено е осветен параклис „Свети Георги Победоносец". 

   На 18 април 2024 г. в Мемориала е открит иновативен музеен обект „Тутраканска епопея – 1916" в построена за целта музейно-експозиционна сграда. Тя включва редица нови технологии, които потапят посетителя в историята и го карат да я съпреживее. Информацията е представяна чрез експозиция и 3D карта на събитията, беседа от екскурзовод, съобразена с възрастта и познанията на публиката.

   Кулминационен връх на всенародната почит и признателност са възпоминателни тържества и панихиди, провеждани на Гергьовден и в първата неделя на месец септември.

                                        Някои от тези момчета вероятно са под тези кръстове             

Йорданка Раданчева