Неделен гост

baraban.bg

Неделен гост

Още седмина, които осъдиха българския нефелен съд

 

sud.4uk   Когато българският съд не съди, съдят него, респективно държавата, респективно нас, които ще даваме парите за обезщетения. Правителството ще изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека по седем дела срещу България. С изключение на едно от тях, по всички останали е установено нарушено право на съдебен процес в разумен срок.

   Първата жалба е на Дилян Дорон, срещу когото през 1994 г. започва наказателно производство за помагачество като съучастник в мащабни злоупотреби и незаконно присвояване. Той напуска страната и през 1996 г. е екстрадиран от Швейцария. Наказателното производство приключва през 2004 г. ЕСПЧ отчита сложността на случая и забавянето с повече от година по вина на жалбоподателя. Съдът обаче отбелязва, че има 3-годишно забавяне на процеса по вина на властите, както и една година между последното заседание и постановяването на решението. Присъденото му обезщетение е 2 400 евро за неимуществени вреди и 600 евро за разходи и разноски по делото.

   Второто дело е заведено от Румен Георгиев. През 1993 г. той е разпитан по образувано предварително производство за кражба срещу неизвестен извършител. Пет години по-късно предварителното производство е преобразувано в дознание, а през 2003 г., след сключване на споразумение с прокуратурата, наказателното производство е прекратено. ЕСПЧ реши, че продължителността от над 10 г. на делото е прекомерна и подчерта, че в големи периоди от време (близо 9 години) не са извършвани никакви действия. Присъденото обезщетение е 3 000 евро за неимуществени вреди и 600 евро за разходи и разноски.

   През 1997 г., след финансова проверка на Иван Иванов, е съставен акт за начет. Същата година е образувано предварително следствие, прекратено през 2004 г. поради изтекла абсолютна давност. ЕСПЧ отчита фактическата сложност на делото, но отбелязва, че това не може да оправдае значителната продължителност на процедурата, още повече, че почти шест години не са били извършвани никакви следствени действия. Присъденото обезщетение е 2 400 евро за неимуществени вреди и 600 евро за разходи и разноски.

   Подобен е случаят и на Николай Атанасов. През юни 1997 г. срещу него е образувано следствие по обвинение в противозаконно лишаване от свобода и изнудване. От юли 1997 г. до октомври 2003 г. следствието е спряно и не са извършвани следствени действия. Два месеца по-късно производството е прекратено поради липса на доказателства. Присъденото обезщетение е 2 400 евро за неимуществени вреди и 600 евро за разходи и разноски.

   Трима са жалбоподателите по следващото дело – Асен Костов, Сашо Костов и Христо Янков. През 1992 г. срещу тях започва предварително следствие за кражба, което завършва през 2004 г. след споразумение с прокуратурата. Както и в предишните случаи, ЕСПЧ отбелязва, че делото е с продължителност, която надхвърля разбирането за „разумен срок”, като в големи периоди от време не са извършвани следствени действия, изцяло по вина на властите. На всеки от жалбоподателите е присъдено обезщетение от 2 400 евро за неимуществени вреди и общо 600 евро за разходи и разноски.

   Лозка Никова е обезщетена с 1 200 евро за неимуществени вреди и 92 евро за разходи и разноски, заради продължила 10 години съдебна делба на семейно жилище.

   Нарушено право на зачитане на личния и семеен живот е в основата на осъдителното решение по делото на Красимир Петков. Докато е изтърпявал присъда лишаване от свобода, неговата кореспонденция с ЕСПЧ е била отваряна и контролирана от затворническите власти. Присъдено му е обезщетение от 1 000 евро за неимуществени вреди.

 

baraban.bg ©

Top Desktop version