Отново ЕСПЧ въдворява справедливост

baraban.bg

Отново ЕСПЧ въдворява справедливост

sud.4uk Българското правителство ще изпълни решенията на Европейския съд по правата на човека (ЕСПЧ) по седем жалби срещу България.

По първото дело – „Зашеви срещу България”, е отсъдено, че българската държава е нарушила Европейската конвенция за правата на човека, гарантираща правото на живот. Синът на жалбоподателите Генка и Методи Зашеви е убит през 1997 г. при въоръжен грабеж в дома на леля му. От местопрестъплението са иззети куршуми и гилзи. Впоследствие били предприети редица други следствени действия, включително разпит на свидетели. През 1998 г. било установено, че балистичните доказателства от местопрестъплението са изгубени и на практика никога не са били подлагани на балистична експертиза. През 2004 г. прокуратурата внесла обвинение, но съдът оправдал тримата предполагаеми извършители поради липса на валидно събрани доказателства срещу тях. ЕСПЧ припомня, че позитивното задължение на държавата по чл. 2 § 1 от Конвенцията да разследва ефективно смъртта на сина на жалбоподателите, макар тя да не е причинена от служители на държавата, представлява „самостоятелно и автономно задължение". Националните съдилища са оправдали заподозрените, констатирайки, че вследствие на редица пропуски по време на разследването не е имало нито едно доказателство, което да ги свързва с извършеното престъпление. Съдът отбелязва, че макар разследването да е започнало бързо, впоследствие е имало дълги забавяния, включително пълно бездействие на властите в периода между май 1998 г. и март 2001 г., а общата продължителност на досъдебното производство е била от повече от 7 години. Отчитайки тези пропуски, Съдът преценява, че разследването не е било ефективно в нарушение на чл. 2 от Конвенцията. На жалбоподателите е присъдено обезщетение от 20 000 евро за неимуществени и имуществени вреди и 4 000 евро за разходи и разноски по делото.

По второто дело – „Пютер срещу България”, е отсъдено единодушно, че има нарушение на Конвенцията, гарантираща правото на справедлив съдебен процес. Жалбоподателите, Паул, Виктор и Йоханес Пютер, са наследници на собствениците на 9.375 % от национализираната пивоварна „Каменица”. След приемането на Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти през 1992 г. те получили съответен дял от земята и сградите на пивоварната. През същата година влязъл в сила Законът за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия и семейство Пютер поискали да се възползват от неговите разпоредби и да бъдат компенсирани с акции от дружеството. Междувременно 70 % от "Каменица" били приватизирани. Според Агенцията за приватизация делът от активите на "Каменица", на който имали право тримата наследници, бил около 8 %, т.е. около 12 000 акции; впоследствие обаче в Министерството на икономиката било взето решение семейство Пютер да получат 998 акции от пивоварната, представляващи 0,65 % от активите на фирмата. След като жалбоподателите обжалвали това решение, съдилищата назначили две експертизи за оценка на техните реституционни дялове, но в края на краищата отказали да ги вземат предвид, премайки, че приватизационната оценка и определеното въз основа на нея обезщетение под формата на акции не подлежат на съдебен контрол. Според ЕСПЧ, българските административни съдилища са отказали да разгледат съществени за спора въпроси, свързани с оценката на реституционните дялове на жалбоподателите, приемайки, че са обвързани от оценката, извършена в Министерството на икономиката, и то въпреки изрично предвиденото в закона право на обжалване на приватизационните оценки. Така вътрешните съдилища не са упражнили пълен съдебен контрол по всички свързани с предмета на делото въпроси. На жалбоподателите е присъдено обезщетение от 8 000 евро за неимуществени вреди и 1 460 евро за разходи и разноски.

Третото дело – „Хованесян срещу България”, е във връзка с нарушение от страна на българската държава член от Европейската конвенция за правата на човека, гарантиращ на всяко лице, обвинено в извършване на престъпление, да ползва безплатно услугите на преводач. Жалбоподателят Давит Хованесян е арменски гражданин, пребиваващ в България от 1997 г. На 02.09.1999 г. той бил задържан от полицията по подозрение, че е нападнал с нож двама души. На следващия ден, в присъствието на адвокат и преводач, на жалбоподателя било повдигнато обвинение в опит за убийство. Окръжният съд го признал за виновен и го осъдил да заплати съдебни разноски, в това число разходите за преводач. Апелативният съд и Върховният касационен съд потвърдили присъдата и осъдили г-н Хованесян да заплати допълнителни разноски за преводач. ЕСПЧ отбелязва, че практиката на ВКС относно заплащането на разноските за преводач от осъденото лице е противоречива. В конкретния случай тълкуването на закона от страна на националните съдилища е довело до това, на жалбоподателя да бъде отказано правото да ползва безплатно услугите на преводач в наказателното производство в нарушение на чл. 6 § 3(е) от Конвенцията. На жалбоподателя е присъдено обезщетение от 194 евро за имуществени вреди и 600 евро за разходи и разноски.

По делото „Светослав Христов срещу България” и единодушно е прието, че българската държава е нарушила чл. 5 на Конвенцията, гарантиращ правото на свобода и сигурност. Жалбоподателят, г-н Христов, работел в дружество, занимаващо се с въздушен превоз на товари. На 16.05.2003 г. той бил извикан за разпит в следственото управление в Пловдив и задържан по нареждане на следователя по подозрение, че е участвал в контрабанда на цигари. На 17.05.2003 г. прокурорът по делото продължил задържането до 19.05.2003 г. на основание чл. 202 от тогава действалия НПК. Същия ден защитникът на жалбоподателя подал искане пред районния съд клиентът му да бъде освободен, но искането не било разгледано. На 19.05.2003 г. на жалбоподателя било повдигнато обвинение, а на 22.05.2003 г. бил изправен пред съдия, по чието решение бил задържан под стража. На 31.10.2003 г. жалбоподателят бил освободен срещу гаранция. ЕСПЧ припомня, че по делото „Колеви срещу България” вече е констатирал, че задържане от 6 дни на основание отменения НПК, без заподозреният да бъде изправен пред съдия, противоречи на защитата на личността от произволно лишаване от свобода. Периодът от 6 дни преди жалбоподателят да бъде изправен пред съдия, е несъвместим с чл. 5 § 3 от Конвенцията и съставлява нарушение на правото на жалбоподателя да бъде своевременно изправен пред съдия. Г-н Христов се е оплакал и относно невъзможността да оспори законността на задържането си. Искането му да бъде освободен, подадено на 17.05.2003 г., не е било разгледано. Съдът констатира, че задържането на жалбоподателя през периода 16-22.05.2003 г. не е било обявено за незаконно, а е било заменено с освобождаване под гаранция. Тъй като наказателното производство е висящо, жалбоподателят не може да търси обезщетение нито по ЗОДОВ, нито по силата на друга разпоредба. Следователно жалбоподателят не разполага с изпълняемо право на обезщетение за нарушенията на правата му по чл. 5, § 1, 3 и 4, което съставлява нарушение и на чл. 5 § 5 от Конвенцията. На жалбоподателя е присъдено обезщетение от 4 000 евро за неимуществени вреди и 2 500 за разходи и разноски по делото.

Петото дело – „Кашавелов срещу България”, е във връзка с нарушение на чл. 3 на Конвенцията, забраняващ изтезанията или нечовешкото и унизително отношение, чл. 6§1, гарантиращ правото на съдебен процес в разумен срок и чл.13, гарантиращ правото на ефективно вътрешноправно средство за защита. Жалбоподателят Иво Кашавелов е задържан през август 1996 г. През август 2004 г. бил окончателно осъден на доживотен затвор без право на замяна. ЕСПЧ отбелязва, че твърденията на жалбоподателя, че условията на задържането му не отговарят на изискванията на чл. 3 от Конвенцията, са останали недоказани. Те не се потвърждават и от наблюденията на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или унизително отношение, чиито представители са посещавали затвора в гр. София. Поради това Съдът не намира нарушение на чл. 3 от Конвенцията в този аспект. Съдът не намира нарушение на чл. 3 и относно режима на задържане. По отношение на оплакването на жалбоподателя, че системно при излизането от килията са му били поставяни белезници, Съдът приема, че властите трябва да бъдат внимателни по отношение на лица, осъдени за насилствени престъпления, които отказват да приемат факта на лишаването им от свобода и са враждебни спрямо персонала на затвора и другите затворници. Въпреки това, продължаващото около 13 години използване на белезници при всяко извеждане на жалбоподателя от килията му, включително за ежедневната разходка, без да е имало инциденти, при които той да се е опитал да избяга или да нарани някого, не е оправдано в условията на обезопасена среда. Следователно в този аспект има нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Съдът намира нарушение и на чл. 6, § 1 и чл. 13 от Конвенцията заради продължителността на наказателното производство срещу жалбоподателя (8 години и 3 месеца). На жалбоподателя е присъдено обезщетение от 7 000 евро за неимуществени вреди и 33,23 евро за разходи и разноски.

По делото „Македонски срещу България” ЕКПЧ единодушно прие, че българската държава е нарушила чл. 2§2 от Протокол № 4 към Конвенцията, гарантиращ правото на свобода на придвижване, чл.6§1 гарантиращ правото на съдебен процес в разумен срок и чл. 13, гарантиращ правото на ефективно вътрешноправно средство за защита. През 1992 г. срещу жалбоподателя Георги Македонски, било образувано наказателно производство за длъжностно присвояване. В периода 1993-1996 г. делото било придвижвано няколко пъти между прокуратурата и разследващите органи, докато не било изгубено. През 1994 г. на жалбоподателят била наложена забрана за напускане на страната. През 2003 г. жалбоподателят поискал делото му да бъде внесено в съда или прекратено по силата на новоприетия чл. 239а от тогава действащия НПК. Тъй като прокуратурата не внесла обвинителен акт в определения от съда срок, на 02.06.2004 г. производството било окончателно прекратено. Забраната била окончателно отменена на 08.04.2004 г. ЕСПЧ подчертава, че мерките, ограничаващи правото на придвижване, следва да бъдат законни и да не нарушават баланса между обществения интерес и индивидуалните права. В конкретния случай забраната е имала своето законово основание, а легитимната й цел е била предотвратяване на престъпността. Що се отнася до пропорционалността на мярката, Съдът посочва, че на жалбоподателя е било дадено временно разрешение да напусне страната, но това е станало шест месеца след като той поискал да му бъде разрешено да пътува. Неоправдано е било продължаването на забраната през целия период на наказателното производство, като се има предвид, че през голяма част от времето не са били извършвани следствени действия. Автоматичното продължаване без преоценка на ситуацията е нарушило справедливия баланс между правото на жалбоподателя да се придвижва свободно и обществения интерес за превенция и борба с престъпността и е довело до нарушение на чл. 2 от Протокол 4. Съдът намира нарушение и на чл. 6, § 1 и чл. 13 от Конвенцията във връзка с продължителността на наказателното производство срещу г-н Македонски - близо 12 години. На жалбоподателя е присъдено обезщетение от 7 000 евро за неимуществени вреди и 1000 евро за разходи и разноски.

По седмото дело - „Басарба ООД срещу България”, ЕСПЧ постанови, че българската държава е нарушила чл. 6§1 на Конвенцията, гарантиращ правото на съдебен процес в разумен срок. В основното си решение по това дело от 07.01.2010 г. Съдът намери нарушение на чл. 6 § 1 от Конвенцията и чл. 1 от Протокол 1 заради отказа на Община София да предложи на дружеството-жалбоподател да закупи магазин-общинска собственост по преференциалните условия, предвидени в тогава действалия Закон за преобразуване и приватизация на държавни и общински предприятия. В настоящото решение по чл. 41 от Конвенцията (справедливо обезщетение) Съдът отчита, че дружеството-жалбоподател не е било лишено от имущество, а от едно легитимно очакване да се започне процедура, предвидена в закона. Затова Съдът отказва да присъди исканите от дружеството пазарна цена на имота и пазарен наем за периода, през който не е могло да го ползва. Според Съда в случая дружеството е било лишено от шанс да развива определена търговска дейност и загубите му са трудно определими, като се имат предвид несигурността на търговската практика и дългият период от време, който е изминал. Затова, преценявайки изцяло по справедливост, Съдът присъжда на дружеството-жалбоподател 40 000 евро за имуществени вреди.

С друго решение Министерски съвет одобри приятелско споразумение по жалба срещу България пред Европейския съд по правата на човека, заведена от Петко Кръстев Радомиров и Лалка Кръстева Радомирова-Ерещенко. На 26 януари 1993 г. жалбоподателите завеждат ревандикационен иск по чл.7 от Закона за реституцията срещу собствениците на експроприиран от техния наследодател имот. Много от съдебните заседания са били отменени поради нередовна процедура по призоваване на страните. През релевантния период по вина на власите има забавяния от 19, 20 и 18 месеца. Окончателното решение, с което е била отхвърлена жалбата, е постановено на 27 юли 2005 г. след като делото е било разглеждано пет пъти от три съдебни инстанции. Общата продължителност на съдебното производство е близо 13 години. ЕСПЧ по правата на човека уведоми българското правителство, че предвид юриспруденцията на Съда, по делото е възможно да бъде постигнато приятелско споразумение съгласно чл.38 и чл.39 от Конвенцията, ако българската страна приеме да заплати на жалбоподателите сумата от общо 9 600 евро за претърпените неимуществени вреди и разходи по делото.

Българското правителство прие да заплати на жалбоподателите сумата от 9 600 евро за претърпените имуществени, неимуществени вреди, разходи и разноски и с това да сложи край на делото.

baraban.bg ©

Top Desktop version