Неделен гост
Категория: Бизнес Посещения: 3241
Димитриос Сарандис:
Ние сме част от българския бизнес
Димитриос Сарандис е изпълнителен директор на „Тирбул“ ЕАД в Сливен. Предприятието преработва по 120 т мляко дневно, което го прави най-голямото в сектора. В края на миналата година българо-гръцката компания отбеляза десетгодишнината си под мотото „10 години. Винаги истински“. Към инвестираните 20 млн. евро, в следващите две години в сливенското предприятие ще бъдат прибавени още 15 млн. евро.
Спомням си, че когато преди десетина години представители на гръцката компания „Тирас“ заявиха намерението си да създадат млекопреработвателно предприятие в Сливен, местният бизнес къде полугласно, къде явно, изрази неодобрение. В регион с най-голям брой каракачанско население, а оттам и с развит млекопреработвателен сектор, нямаше как да не възникне притеснение за млякото – ще стига ли то за многобройните мандри, след като Балканът отдавна не е пълен с каракачанските стада и тези, които искат да преработват мляко, са повече от онези, които отглеждат дойни животни. Затова и първият ми въпрос към Димитриос Сарандис е за млякото: стига ли то за всички и какви са отношенията с конкурентите.
Отношенията ни са точно като на конкуренти – нито сме приятели, нито сме врагове. Уважаваме си подписа и името там, където го слагаме, а от българското краве мляко, с което произвеждаме продуктите си, сме доволни, защото то е първо качество. Но млякото наистина не стига. А понеже и цените му са високи, в моменти, когато те драстично скачат, предпочитаме да внасяме мляко от Румъния. И не сме само ние, които правят така. България в момента преживява криза в млечния сектор, каза го и министър Десислава Танева. Тъжно е държави, които са силни във всички отрасли, да бъдат силни и в този, а държава като България, която няма кой знае какви други отрасли, да не може да засили млекодобива.
Смятате, че това е нишата на България?
Разбира се, съществуват и други, но тази смятам, е по-постижима от самолетостроенето, например. Особено след като от 1 април 2015 г. падат квотите и се освобождава производството и движението на мляко и млечни продукти в рамките на Европейския съюз.
С колко в момента румънското мляко е по-евтино от българското?
Цената е с около 15% по-ниска. Но е имало периоди, в които разликата е била около 25 %.
Кой е истинският успех, постигнат със сливенското предприятие, според Вас?
Най-важното е, че постигнахме доста добра производителност, при добро качество. Успяхме да намерим местни хора, които да управляват производствения процес. Вече имаме чувството, че сме местни производители, че сме част от българския бизнес. За да постигнем това, в първите години платихме по-скъпо за всичко, включително за млякото. Това беше цената, да влезем на българския пазар и в системата на българския бизнес. На този етап имаме по-добри цени от нашите конкуренти, защото винаги сме били коректни и изрядни по отношение на задълженията си.
„Тирбул“ ЕАД е част от „Тирас“ – група компании, собственост на гръцка фамилия, трето поколение производител на млечни продукти. „Тирас“ е представена в 34 държави по света, сред които САЩ, Великобритания, Германия, Италия. През 2013 г. компанията отчита годишен приход от 267 млн. евро, през 2014 г. се очаква той да достигне 290 млн. евро. В групата „Тирас“ влизат пет модерни завода в Гърция, България и Румъния, в които се произвежда пълна гама млечни продукти и плодови сокове, според най-високите международни стандарти.
Г-н Сарандис, как отговаряте на тези, които казват, че произвеждате в България и с българско мляко, а продавате продуктите си по света като гръцки, под марката „Olympus“?
Така е, изнасяме с нашата традиционна марка, тъй като пазарът, с който разполага фирмата, се дължи на нейното гръцко име. Не може една фабрика да поддържа рентабилност, произвеждайки всички видове млечни продукти. На българския пазар ние предлагаме сирене, кашкавал, извара, прясно и кисело мляко. От сливенското предприятие към света сега потегля твърдото сирене. Новата инвестиция ще бъде ползвана за да се засили настоящата продукция, както и да започне производството на меки сирена. Тя ще е най-вече за автоматизация. Искаме да постигнем съвършенство в качеството, формата, размера на всяко едно отделно кашкавалче. Това не може да се постигне с човешка ръка, трябват машини.
А аз си мислех, че няма накъде повече откъм автоматизация – в цеховете на предприятието почти не се виждат хора…
Ще Ви поканим да разгледате, когато внесем новата техника…
Не знам дали ще се съгласят сега, след десет години, конкурентите на „Тирбул“, но като че ли все пак полза от гръцкото предприятие в Сливен има и за тях – като пример за организация, за коректност към млекопроизводителите, като стимул за развитие на млечния сектор...
В последната година „Тирбул“ имаше социална политика, насочена към местната общност, като безплатно мляко за детски заведения – да очакваме ли подобна ангажираност в бъдеще?
Да, ще има подобни прояви. Ние държим на хората и това, което ни прави успешни в бизнеса, е вярата в способностите на всички, които работят при нас. На тях се дължи успехът ни в България.
За сп. Агробизнесът интервюто взе
Йорданка Раданчева