Неделен гост
Категория: Бизнес Посещения: 2396
Братята Николай и Данчо – заради желанието им да работят по правилата
Йордан Стефанов Йорданов и Николай Стефанов Черкезов, въпреки различните си фамилии, са братя. Живеят и развиват бизнес в ромския квартал „Надежда” в Сливен. Сергия за промишлени стоки, щанд за зеленчуци и плодове, заведение за бързо хранене, съчетани с телефонни кабини, образуват цял един малък комплекс на централния площад в квартала. Николай всъщност е по-напред с търговията, негова е фирмата „Никсън БГ”ЕООД. Данчо се включва само извън активния си сезон на ди джей. Като DJ Жокер негов терен са сватби, банкети, кръщенета, вече 12 години. И двамата са семейни, Николай има и едно дете. Съпругите също участват, т.е. може да се каже, че бизнесът е фамилен.
Данчо: Сезонът на сватбите е от август до октомври. Сега предстоят повече кръщенета.
Николай: Да, може да се каже, че сме от хората с добри доходи в квартала, но за в момента има огромен спад в продажбите. От година и половина – две, кризата се усеща страшно много. Говоря ти за драстичен спад в продажбите. Не можем дори разходите да си покрием. Плащам данъци, заплати, осигуровки, а обслужвам и кредит. Жена ми и майка й са на постоянен трудов договор. Плащам на счетоводител, за транспорт, 700 – 800 лв. месечно ми е вноската по кредита.
Данчо: Сега жената обслужваме щанда за плодове и зеленчуци, а иначе скоро предстои кръщене. Детето на брат ми ще кръщаваме. Наистина, много хора търсят услугите ми, стига да могат да си го позволят.
Съсед: При толкова бедни хора пенсионери, досега поне по Коледа вземаха някой лев допълнително към пенсиите. А тая година нашият Бойко Борисов ги отряза. Другия път май няма да гласуваме за него.
Николай: Аз се връщам на бизнеса, защото това ме интересува. Правителството иска да се регистрирам по ДДС, за да продавам цигари и алкохол. Но ако не мога да спечеля да си купя лиценз за догодина или да си обслужвам кредитите? Нали ще кажат: ромите не си връщат кредитите. Ето, сега отидох в Румъния, да купя малко стокичка да изкараме някой лев – китайска стока, защото хората търсят евтино. Но транспорта ми е скъп. И по пътя полицаите ти вземат каквото могат. Спира те без никаква причина и накрая ти казва: Дай десет лв., иначе ще ти конфискувам стоката. И де факто, като съм докарал стоката, може и да не я продам. Да не чуе дявола! Правителството през две минути сменя закони и изисквания, а дали ще имаш възможност да ги изпълниш, тях не ги интересува. Аз ако нямах кредити да плащам, още тая вечер ще затворя магазина. Още повече, че забавиха и социалните помощи на хората. Те се принудиха да вземат заеми и после като ги изплатиха на куп, всичко замина при лихварите. Ама защо да обвиняваме лихварите – тези техни клиенти могат ли да вземат заем от банката?
Съсед: Глад, глад. Много гладни хора има в квартала.