Журналистът Илия Йовчев – „баща“ на българската емиграция в САЩ
Категория: Имена Посещения: 1766
170 години от рождението му
От Сливен са излязли толкова много интересни личности – и не просто с динамичен и интересен живот, а с живот, посветен на Отечеството и неговото бъдеще, че няма как да познаваме всички. Освен журналист, Илия Йовчев е станал част от историята на много новосъздадени след Освобождението културни институции, но въпреки това, за широката общественост той не е особено озвучен.
Още по-малко щяхме да знаем за него, ако не беше си водил дневник.
„Причината за да си пиша историята, е че имам голямо желание да зная за миналите неща, т.е. как съм ходил в Адесъ (Одеса – б.р.), в Тулча, що важно приключение ся е приключило и в кой ден; но за зла чест като не съм ся свестил по-рано, и като е нямало кой да мя побуди, аз сега не помня тъй добре много полезни неща, както ако съм ги писал; и следователно не ся ползувам толкова, както щях ако ги имах сега пред очи.
За да не охкам и занапред за настоящето, то аз ся реших да си захвана да си пиша, ония неща, които ми ся са виждали за добри, и тъй ще захвана от излизванието си от Пловдивското училище, като ще метна кратък поглед; как съм отишал там; и едно кратко описание на него училище.“
Дневникът Илия Йовчев е водил от 1869 г. до 31 декември 1875 г. – период, в който е пребивавал в Цариград, изминал е с кораб дългия тогава маршрут през Дарданелите, Пирея, Атина, Гибралтар, Лондон, до акостирането в Нюйоркското пристанище, който маршрут Йовчев описва подробно, ден по ден, както с най-големи подробности описва и началото на американския си период. Според изследователите, записките приключват неочаквано, с изписването на тетрадката от 236 страници и най-вероятно продължават на друга тетрадка, която е изгубена. Тази тетрадка-дневник е спасена по случайност от претопяване, а заслугата да бъде дешифрирана и предоставена на българската наука е на библиографа Иван Марков. Той дарява ръкописа на Народната библиотека „Иван Вазов“ в Пловдив, която го издава, придружен от обширен предговор, през 2007 г., с финансовата подкрепа на „Американска фондация за България“.
Та – кой всъщност е Илия Йовчев? Ето само някои от опорните точки на неговото житие-битие.
Родил се е на 12 февруари 1850 г. във видна сливенска фамилия. Баща му, занаятчия и търговец, продавал ямурлуци чак в Цариград. Но детските и юношеските години на Илия не били радостни – втората му майка не го обичала и в новото семейство на баща си той заемал незавидно положение. Показвал ревност към знанието и книгите, но семейството не го подкрепяло финансово. Той учил по малко тук-там – в Сливен, Одеса и Тулча. И 18-годишен отива при вуйчо си в Цариград. Става словослагател на Славейковата „Македония“. Някъде от този период е и обвързването му с протестантските мисионерски среди, като в лоното на протестантството той остава до края на живота си. По тая линия и учи няколко месеца в протестантския колеж в Пловдив. Връща се в Цариград, опитва да се запише в известния Роберт колеж, но поради липса на средства успял да се вреди само за прислужник там. Въпреки това, е доволен. Вълнува се от църковните борби, от книжовния живот. Неговите протестантски благодетели му уреждат безплатно пътуване до Англия, за което в дневника си Йовчев отбелязва: „Не платих нищо за пътешествието си, но вместо това имах за работа да гледам заедно с Георги (един грък) 200 ангоски кози от които доде стигниме в Плимут умряха 15, и в Плимут умряха 4, защото бяха настинали.“ Дневникът е особено ценен за историческата наука, за изясняване на подробности от бита, политическите и верските прения на възрожденските българи, на отношението им към света, а по пътните бележки в частност могат да се определят и техническите възможности на тогавашните плавателни средства. Йовчев особено се диви в Лондон, където има „пречудни и предивни неща“.
През юни 1870 г. за Илия Йовчев започва етапът от живота му на американска земя, изпълнен с преодоляването на много трудности. Но още в 1871 г. Йовчев става първия български журналист в САЩ. Превежда статии от в. „Македония“ и ги предлага на различни американски издания, за да запознае местната общественост с положението на българския народ, изпраща дописки за българските вестници. Завършва неделно духовно училище на Библейското дружество, сам става преподавател в него, завършва и Хамилтън колеж. Чете лекции на английски и френски език. Оформя се като изключителен ерудит и полиглот, а през 1975 г. получава и американско гражданство.
След Освобождението на България Илия Йовчев се връща в родината си, за да даде своя дан за развитието ѝ. През 1879 г. той вече е учител в новосъздадената Сливенска гимназия. Става един от настоятелите на организираното в града гимнастическо-стрелково дружество, което има за цел да подготви християнското население за „защита страната от неприятел“ и за „съхранение на вяра, живот, чест и имот“. През следващите години Йовчев е чиновник в Пловдив, като малко преди обявяване на Съединението редактира и новосъздадения вестник „Народът“. Протестант и горещ поклонник на модерния американски начин на живот, дълги години той е един от редакторите на мисионерския вестник „Зорница“, кореспондент е на излизащия в Цариград мисионерски вестник „Levant Herald“. Неговите знания и култура правят впечатление на временното управление на Източна Румелия и го назначават за директор на библиотеката в Пловдив. Той ръководи този новосъздаден институт четири години и го издига на високо за времето равнище, прилагайки видяното зад океана. Като клон на библиотеката, създава и Историческия музей в Пловдив.
От март 1887 г. Илия Йовчев приема поста поддиректор на Софийската народна библиотека – едно от най-висшите културни заведения тогава. Но уморен от конфронтацията в българското общество, от грубите партизански порядки, от полукултурната среда на новоосвободена България, а вероятно и от отношението към него като към „протестантин“, Йовчев напуска страната и се връща отново в „Съединените държави“. Там се отдава на пасторска и журналистическа дейност. Известно време работи като библиотекар в университета в Харвард.
На американска земя Йовчев не забравя далечната си родина. Издава вестник „Български новини“, а през 1906 г. създава в Ню Йорк Българо-македонско дружество „Пришелец“. Към това дружество той изгражда и дружествен дом, който да служи за убежище на новодошлите. За тази своя дейност Илия Йовчев с право е смятан за „баща“ на българската емиграция в Северна Америка.
Със съпругата си Надежда Карастоянова, Йовчев създава многолюдно семейство с трима сина и три дъщери, което продължава неговата дейност по оказване помощ на българите-емигранти.
Това са само най-основните щрихи от многоликата дейност на сливенеца Илия Йовчев. Ако трябва да прибавяме към тях, то нека споменем поне издадения през 1885 г. първи в България печатан каталог на книги– Katalog Jovchev, днес библиографска рядкост, заниманията му с театрална дейност и може би, авторството на първия български научно-фантастичен роман – „Настоящето, разгледано от потомството, и надничане в напредъка на бъдещето от гледна точка на потомците ни“ (1900 г.)
Илия Йовчев умира в САЩ на 28 юли 1907 г.
Йорданка Раданчева