Да си спомним за Митьо Кънчев
Категория: Имена Посещения: 412
Има хора, на които не издигаме паметници, но които са вложили такава част във фундамента на нашата история, стопанство или култура, че ако извадим тази част, цялото здание ще се срути. Просто – без тях, някои неща нямаше да са същите.
Казвам това във връзка с поувяхналата сега у нас, но запечатана в чуждестранните научни издания слава на новозагорското равно поле като „дворец на праисторията“. Казват, че така го кръстил известният археолог Николай Яковлевич Мерперт. По-важното е кой е изкарал този дворец от руините. Е, няколко са заслужилите в тази дейност, но основната фигура за мен си остава Митьо Кънчев.
Преди много вече години, някъде в средата на 70-те на миналия век, поне две от археологическите си лета съм изкарала в Нова Загора, на разкопките, които по него време вървяха на няколко обекта, под ръководството на български и чуждестранни изтъкнати учени и на директора на новозагорския музей, новозагорският археолог Митьо Кънчев. Всички от ентусиазираната група млади археолози – все още студенти или наскоро назначени из провинциалните музеи, дошли да трупат опит, бяха убедени, че са на правилното място, защото в тази най-трудна област на археологията – праисторията, България има трима много добри специалисти – проф. Георги Георгиев, Румен Катинчаров (който по него време вероятно тъкмо ще да е защитил дисертацията си на тема "Бронзовата епоха в Югоизточна България") и Митьо Кънчев.
„Георгиев влиза в голямата световна наука през есента на 1959 г. на симпозиума „Европа в края на каменната епоха“ в Чехословакия. Както свидетелства председателят на заседанието проф. Н. Я. Мерперт, докладът на Георгиев направил огромно впечатление на аудиторията, състояща се от елита на световната праисторическа наука. Това бил най-дългия доклад, регламентът бил превишен няколко пъти, но никой не протестирал. Всички били заслепени от блясъка на карановските находки, от пределно ясната систематизация и периодизация на културните слоеве и находките в тях. От перфектната логика на представеното изследване. Докладът на почти неизвестния до този момент археолог демонстрирал голямата ерудиция на автора. Всички осъзнавали, че без праисторическите проучване в България Югоизточна Европа ще остане бяло петно. С този доклад, според проф. Н. Мерперт, българската праистория излязла триумфално на сцената на европейската праистория.“ (http://ancientbg.blogspot.com/2008/12/3.html)
Проф. Георгиев е този, който утвърждава Карановската хронологическа система като основен репер на културите в Югоизточна Европа. Той беше вече светило в нашите очи. По-често виждахме и контактувахме с Румен Катинчаров. Помня как ме учеше да движа четката, с думите: „В археологията е като в криминалистиката – тръгваш от известното към неизвестното.“ Вечер, споделяйки масата на авторитетите в тогавашния ресторант „Яница“ – Катинчаров, Кънчев, често и други гости от София – слушахме разговорите им, белким прихванем от занаята. От време на време, със служебната си „Волга", минаваше и Александър Фол.
Всички „приходящи" защитиха докторантури, професури и прочее научни титли, Митьо Кънчев не се полакоми или просто нямаше време – на неговите плещи лежеше цялата или почти цялата организация на работата на няколко обекта едновременно. Връщаше се късно и уморен – казвам това, защото, покрай дъщеря му и моя колежка от университета Татяна Кънчева, имах привилегията да живея в дома му. За постеля, прехрана и пр., се грижеше съпругата му, леля Каля, която като медицински лаборант също беше много ангажирана. Но и двамата винаги намираха време да обърнат внимание и на децата си, и на гостенката, пък и да ме изпратят към Сливен с някоя бутилка от домашното си вино.
Прочее, нека погледнем към биографията на Митьо Иванов Кънчев.
Роден е на 1 май 1923 г. в с. Асеновец, Новозагорско. Завършва гимназия в Нова Загора. Поради липса на средства прекъсва една година и работи по строежа на шосето Новоселец-Ковачево. Завършва гимназията през 1943 г.
Войнишката си служба отбива като кавалерист в състава на българската войска в Гърция – в Драма и Кавала. Участва във втората фаза на войната като санитарен подофицер.
Завършва институтите за начални и прогимназиални учители в Стара Загора и Бургас. Първото му работно място е в с. Българска поляна, Тополовградско. Работи като учител и директор в Асеновец и Нова Загора. По-късно, като началник-отдел „Култура” в ОкНС оказва помощ на Никола Койчев (който му е бил учител в гимназията) при учредяването на музея.
След смъртта на Н. Койчев, до пенсионирането си, е директор на музея в Нова Загора. Завършва история, с профил „Археология“ в СДУ „Кл. Охридски“. Дипломната му работа е „Археологическа карта на Новозагорския край“, с научен ръководител акад. Димитър П. Димитров.
В началото на работата си като археолог Митьо Кънчев има щастието да се учи от едни от най-големите български и чуждестранни археолози. При проучванията на селищната могила в Езеро работи с проф. Г. Георгиев и проф. Н. Я. Мерперт. Археологическата даденост на Новозагорско предопределя работата му предимно в областта на праисторията. Провежда проучвания на редица обекти, между които неолитните селища до Хлебозавода и „Комунални услуги“, халколитната селищна могила в Съдиево. Заедно с Румен Катинчаров проучват селищната могила в Нова Загора. Въз основа на резултатите от проучванията, Катинчаров обосновава археологическата култура „Нова Загора“. Частично проучено е и селището от бронзовата епоха до могилата. В резултат на спасителните разкопки на селище северно от Асеновец, е дефинирана археологическата култура „Асеновец“. Значими са резултатите от проучванията на къснобронзовия некропол в Нова Загора, където са намерени гробове от този период с богат инвентар от глинени съдове.
Новозагорският музей, наред с музея в Стара Загора, провежда интензивни проучвания в комплекса „Марица-Изток“. Значими са резултатите от разкопките на селищата от бронзовата епоха Овчарица 1, Овчарица 2, Голяма детелина. Под научното ръководство на Митьо Кънчев в този район са проучени и надгробни могили до селата Малка детелина, Голяма детелина, Ковачево, Търговище.
Кънчев работи и на обекти от по-късни периоди. Може да се отбележат проучванията на надгробната Дълга могила до Караново с разкритите три гроба от I-II в. с богати гробни дарове, между които много добре запазени хирургически инструменти. Той е и научен ръководител в началния период на проучванията на античен обект Караново, заедно със ст. н. с. Димитър Николов от музея в Стара Загора.
Директорът на новозагорския музей Митьо Кънчев е заместник-ръководител и активен участник в международните археологически експедиции на територията на община Нова Загора: българо-руската на селищна могила Езеро, българо-холандско-японската на селищна могила Дядово и българо-австрийската на селищна могила Караново. Той продължава и работата на Никола Койчев по създаване и допълване на археологическата карта на Новозагорско. Под негово ръководство и с активното му участие се изграждат експозициите в музея. (Експозицията, която помня, бе твърде атрактивна за ония години. Вече няколко години тя е свалена, но не е заменена с нищо и вторият етаж на музейната сграда е празен, за разочарование на все по-малобройните посетители. - Й.Р.)
Освен в областта на археологията, във връзка със събиране на материали, подготовка на изложби и експозиции, Митьо Кънчев работи в областта на новата история, етнографията и Възраждането. Участва в редица национални и международни научни форуми. Автор е на над 50 статии в наши и чужди научни издания и на популярни материали в областта на археологията и историята.
След пенсионирането си, Митьо Кънчев продължава да работи като археолог до последния ден от живота си.
След доста дебатиране кой има по-големи „заслуги" в признаване приноса на друг заслужил музеен деец и общественик, новозагорските общински съветници в крайна сметка приеха да поставят паметна плоча на основателя на музея Никола Койчев. Очаква се това да стане на 1 август тази година. Приживе Митьо Кънчев е получавал признание – той е носител на орден „Кирил и Методий“ І степен. Но несъмнените му заслуги за утвърждаването в световната археологическа наука на Новозагорско като „Меката на праисторията", изискват до паметния знак за Никола Койчев да има още един – на Митьо Кънчев.
P.S.: Изложба, посветена на 100-годишнината от рождението на видния новозагорски археолог, бе открита на 27 април в музея на града.
Седемте етажа на Карановския дворец
Йорданка Раданчева