Категория: Имена Посещения: 428
Разказвали са ми подробно колко голямо внимание отделили в Испания на човекът-индало – едно схематично изображение от неолита на човешка фигура, която държи над главата си дъга, открито в пещера в провинция Алмерия. На това прекопирано от там изображение, не по-високо от 20-30 см, отделили цяла зала. Специална зала, впрочем, дарител направи в Панагюрище, но все пак за комплект артефакти – Панагюрското съкровище, което рядко се явява в нея. Ето че имаме още по-добър пример – тази година на 24 май в Казанлък откриха музей на една картина: „Ахинора“. Заслугата е на директора на Художествената галерия в Казанлък Пламен Петров.
Картината е на Иван Милев, а коя е Ахинора? Предлагат се няколко варианта: някои настояват, че това е представата на автора за съпругата на кан Аспарух, други – че е включил черти от неговата си съпруга, оперната певица Екатерина Наумова, трети, че е любимата му Анна Орозова, съпруга на богат търговец. Ахинора е интересна, не само защото се крие зад маска като съблазнителка, а и защото остава неидентифицирана. Може и затова да я наричат „Българската Джоконда".
Нека кажем, че както Йордан Йовков е измислил името Албена, така и Николай Райнов е нарекъл съпругата на Аспарух Ахинора (мирис на теменуги). Не че някой знае колко и какви съпруги е имал канът, още по-малко да се е занимавал със записването им в аналите поименно.
По-интересен е въпросът кой е Иван Милев. Дете от най-бедно селско семейство, от овчарска колиба в казанлъшките села. Дори и в академията, в столицата вече, ходел с налъми и балтон, ушит от майка му, който наричал „сандъкът", по думите на съквартиранта му Илия Бешков. Но хората от една порода се надушват, независимо от материалното си състояние, така че още като дете в Казанлък Иван Милев играел с други големи бъдещи художници като Иван Пенков и богатското дете Дечко Узунов.
Може би защото през целия си живот Иван Милев остава бедняк, обича да рисува с позлата. И не само заради това, разбира се, е един от създателите на българския сецесион в живописта – но без аристократичната рафинираност и винаги с подаващ се отдолу фолклорно-митологичен пласт. А иначе аристократ по дух и държание – когато богатият търговец на розово масло Папазов му предлагал един милион, за да нарисува съпругата му, че да може с парите и да се лекува от охтиката, Милев му отказал, защото „жена ти е дебела, грозна и с мустаци". Ценител на жените и бохем дотолкова, че Чудомир положил доста усилия, за да го развенчае, поне в Казанлък. Не се излекувал от охтиката и починал преди да навърши 30 години.
Когато през 1943 г. започнали бомбардировките над София, вдовицата на художника оставя 30 негови платна за съхранение в трезора на Българската народна банка. Години по-късно тя и дъщеря им Мария водят отчаяна съдебна битка, за да си ги върнат. Но явно вече са били заминали към частни колекции в САЩ. Сигурно като малка компенсация, през 1999 г. банката слага лика на Милев на банкнотата от 5 лева – на художника, който рядко е виждал в джоба си петолевка. Като допълнение, вдясно от образа му е детайл от картината „Изкуството и тръненият венец".
Милев наричат още и българският Климт. Само преди дни, последният портрет, нарисуван от Густав Климт, е продаден за 108 млн. долара.
Но нека за Иван Милев говорят повече изкуствоведите, още повече, че след като изчезне и петолевката, сигурно съвсем ще го забравим – не че изобщо сме го познавали. А това, което можете вие, е да посетите музея на Ахинора – съвсем в центъра на България е, в къща в центъра на Казанлък.
Йорданка Раданчева
Впрочем, Ахинора от музея е „Ахинора“, рисувана през 1925 г. Има и „Ахинора“ от 1922 г., която също много харесвам и за която не се знаело в коя частна колекция е.