Понеже не гледам телевизора, но той си върви, от време на време чувам по нещо. И днес чух, ама не повярвах на ушите си – причуло ми се е, викам си. Не може в едно изречение и като идентични да се употребят Бай Ганьо и Андрешко... Можело, значи. Гледам сега, всички медии цитират встъпителните думи на акад. Николай Денков при откриването на заседанието на Министерския съвет. И мултиплицират, мултиплицират...
Съветва ни значи академикът, да избираме правилно на предстоящите балотажи, а да не следваме примера на Бай Ганьо и Андрешко. Споменава той Алеко Константинов, но ни стон за Елин Пелин, че неговите герои ни умни, ни красиви, да не говорим, че са селяни. Както обобщават някои медии, Андрешко „станал нарицателно за надхитряне на държавата и погазване на правилата“. Значи, нашият министър-председател следва да се приема като съдия-изпълнителя, който възстановява справедливостта и отива да секвестира житцето на Станойчо (в нашия случай – житцето и каквото там друго има из родните ни територии).
Отдавам отразяването на министър-председателската реч едно на незнанието на по-младите журналисти (които може и да са чували за Бай Ганьо, но едва ли са стигнали до социално-солидарния Андрешко), ама донякъде и на отмъщението на по-образованите „такива“. И аз навремето като съм отразявала заседания на общинския съвет примерно, знам, че няма как да критикуваш някои от местните ни политици, но пък напълно достатъчно е да цитираш речта му едно към едно.