Неделен гост
Категория: Институции Посещения: 2333
Кабинетът Борисов
Спонтанно решение или последователно укрепване на партийните редици в кабинета?
Премиерът Борисов извърши важни промени по върховете на властта. Сътресения в управляващата партия обаче няма да има. И образователният министър Сергей Игнатов, и шефът на ДКЕВР Ангел Семерджиев бяха експертни фигури и съответно – без необходимата тежест и влияние в партийните редици.
Въпреки, че мотивите за двете оставки са ясни, все пак има елемент на изненада.
Министър Игнатов бе освободен точно в момента, когато депутатите в парламента обсъждат гордостта на Министерство – законопроекта за училищното и предучилищното образование. Семерджиев пък си тръгва посред зима и в средата на една доста заплетена и отвътре, и отвън ситуация в родната ни енергетика.
Независимо от бързината, с която бяха извършени промените, те имат своя логика. Ако се върнем година назад, лесно ще забележим тенденцията. Тогава, в ранната пролет, си тръгна енергийният министър Трайчо Трайков. Експертът бе заместен с партийна фигура – Делян Добрев – депутат от управляващата партия. Допълнително кабинетът предприе неочаквано, но логично с оглед на бъдещото развитие, назначение. И съответно възловият депутат на партията Валентин Николов се озова шеф на АЕЦ „Козлодуй”. По същото време си тръгна и здравният министър Стефан Константинов, заместен от “тежката артилерия” и функционер на ГЕРБ Десислава Димитрова. Така управляващите подсилиха с партийни назначения тежкия енергиен сектор, както и здравното министерство, към чиято работа обществото е особено чувствително. В случай, че тази тенденция продължи, можем да очакваме поредното усилване на кабинета с партийни фигури – Милена Дамянова или Ирена Соколова в качеството им образователен министър. Едва ли премиерът Борисов ще остави и твърде важният ДКЕВР в ръцете на експерт. И със сигурност ще подсили и този важен пост с партийна фигура с оглед предстоящите тежки разговори с Европейската комисия около третия енергиен пакет и прилагането му в България.
В случай, че нещата се развият по този начин, в края на мандата вероятно ще имаме доста по-различна формула на кабинета. Ако в самото начало неговият състав изглеждаше почти експертен и доминиран от две силни партийни фигури – премиерът Борисов и вицепремиерът Цветанов, то по всичко изглежда, че предстои партийната логика да възтържествува. Но не заради различни течения, борби и дебати вътре в партията, а най-вече заради желанието на управляващите в навечерието на изборите да подсилят контрола в невралгични сектори. Не е изключено също така новите партийни фигури да имат решаващо значение при формулирането на предизборните послания на ГЕРБ в тези особено важни сектори – образование, здравеопазване, енергетика.
Впрочем, нещата има своята логика, свързана с развитието на самата управляваща партия. Най-вероятно тя е единствената измежду партиите, управлявали по време на прехода, чиито членове на ръководните органи, с изключение на лидера и неговия заместник, не са заемали постове в изпълнителната власт. Лесно можем да се убедим в това, ако проследим съставите на предходните три управляващи партии – ОДС, НДСВ и коалицията БСП–НДСВ–ДПС. В повечето случаи министрите в тези кабинети бяха на ръководни постове в своята партия, имаха корени и влияние в своята формация и тяхната кариера бе обусловена в голяма степен от вътрешнопартийното статукво.
ГЕРБ, обаче, нещата стоят различно. Набързо конструираната, не особено жизнена и ориентирана преди всичко към своя лидер партия, не е способна да произведе лидерите вътре в себе си. И съответно да ги изведе напред на гребена на вътрешно-партийните дискусии и преборвания. Ето защо управляващите произвеждат своите лидери преди всичко инсталирайки ги във властови структури. Било то в правителството, било то във възлови области и населени места. В този смисъл имената на партийни лидери като Румен Иванов, Живко Тодоров, Пламен Димитров и Костадин Хаджигаев, например, едва ли ви говорят нещо, макар че те до един са членове на Изпълнителната комисия на партията.
Точно по този начин трябва да гледаме и на промените в кабинета през последната година.
Разбира се, политическото подсилване на кабинета има своите граници. Например горещият картоф – Министерството на правосъдието с ключова роля в съдебната реформа, както и това на труда и социалната политика, осигуряващо така желаното спокойствие на кабинета и подкрепа на синдикатите за политиката му в този ресор. Ако прибавим и Финансовото ведомство (кой би желал тъкмо там да разбутва нещата в края на мандата), както и Външното министерство по обясними причини, то максимумът партийно укрепване ще бъде постигнат именно с посочените по-горе три сектора.
Заради всичко това, ще бъде наивно да приемем случилото се като поредното спонтанно действие на премиера Борисов. На пръв поглед може и да изглежда така. Може дори да е вярно твърдението на анализаторите, че той е загрижен за своя имидж. Но на фона на приближаващите избори и тревогата на управляващите след представянето им на референдума, придържането към експертизата в ключови сектори като енергетиката и образованието, вече изглежда самоубийствено за управляващите.
Времето ще покаже дали в основата на оставките е спонтанното решение и бързото струпване на негативни обстоятелства в работата на съответните ведомства.
Така, както изминалата година и перипетиите в енергетиката подсказаха, че отстраняването на бившия енергиен министър Трайчо Трайчов съвсем не е било приумица на премиера. Нито пък следствие от нещастно стечение на обстоятелствата по време на бизнес форума в далечната държава Катар.
Пламен Даракчиев
(29.01.2013)