Неделен гост
Категория: Институции Посещения: 3341
Николинка, за която не разбрахме,
докато оплаквахме Виктория
От 6 октомври, та и до днес, България скърби, потресена от бруталното убийство на млада жена, журналистка в Русе. Това убийство фокусира вниманието най-вече заради отзвука му в чужбина, откъдето пък заради професията на Виктория се вторачиха в него.
Пак на 6 октомври, в балкана между сливенските села Новачево и Градско, е намерен трупът на друга млада жена – 28-годишната Николинка Георгиева Андонова. Така и никой нямаше да разбере за това, ако не се обадили на нейна леля в Драгоданово, че трябва да я погребе и която леля се притеснила, че няма пари за погребение. След което, от Дома за възрастни хора с умствена изостаналост „Качулка“ я уведомили, че, от тях да мине, ще поемат разноските по погребението на Николина...
А ето и историята, поне както ни я разказаха близки на младата жена и хора от персонала на социалното заведение.
Николинка и двете ѝ сестри били отглеждани от майка си в сливенското село Жельо войвода. И трите момичета били с лека умствена изостаналост. След като майката починала преди година и нещо, Николина и сестрите ѝ били настанени в Дома за възрастни хора с умствена изостаналост „Качулка“. Трите обитавали блок №3 до деня, в който, прибирайки се по стаите, след като били навън, на чист въздух със социалния си работник, забелязали, че Николина я няма. Повъртял се персоналът около блока, но не я намерили. И на 15 септември ръководството на социалното заведение подало сигнал в полицията, че има изчезнал „потребител“ (както там наричат домуващите). Според старши инспектор Борислав Борисов, началник „Полиция“ – участък Запад в РПУ, в който участък влизат селището „Качулка“ и околните села, Николина е обявена за издирване на 16 септември. Което, както той обясни, означава, че са уведомени полицаите, горските работници и кметовете от района.
Всички си спомняме няколко акции за издирване на изчезнали хора в последните години – вдигане на населението на крак, доброволни отряди, обхождане на терена и пр. Без да съм голяма планинарка, познавам района на селата Бяла, Новачево, Градско и близкото селище „Качулка“ (Николина е намерена в землището на с. Градско) и не е имало случай да се разходя из него, без да срещна човек – гъбар, берачи на билки, дървари. Е – организираното издирване явно е за хора, изчезването на които по някакъв начин е озвучено в медиите. И за които има кой да настоява да бъдат намерени. (Впрочем в нито едно от споменатите близо до „Качулка“ села няма стая или нещо, където поне в определен ден от седмицата да пребивава полицай.) В сайта на сливенската дирекция на полицията в „Издирвани лица“ се мъдрят снимките на възрастен мъж, обявен за издирване през февруари 2016 г. и на жена, от април т.г.... И така минали двайсет дни (по-точно 22) и трупът на Николинка бил намерен случайно от ловци.
Информация за намерено тяло на млада жена в полицейския бюлетин липсва, тъй като „няма насилствена смърт“, каза говорителката на Областната дирекция на МВР на 11 октомври. В него ден роднините все още нямаха смъртен акт, нито патоанатомът д-р Чаушев беше написал своето заключение от аутопсията – поне това каза той самият. Междувременно, в Окръжната прокуратура е образувано досъдебно производство под № 1288, а според чл. 207 (1) от НПК, такова се образува „когато са налице законен повод и достатъчно данни за извършено престъпление“. Също междувременно, на 2 октомври директорът на социалното заведение „Качулка“ Злати Стоянов и социалният работник в него Георги Маринов (бивш директор на същото заведение) били на заседание на комисията по здравеопазване към Общинския съвет в Сливен, за да се обясняват за свои си конфликти, като изчезнал фотоапарат и пр. и в тези караници пред членовете на комисията не е споменато, че има изчезнала жена. (Георги Маринов от години подава сигнали до Сливенската община, до прокуратурата, до медии и пр. за физическо насилие и тормоз над болните в „Качулка“, за присвояване на парите им от пенсиите – между 160 и 200 лв. месечно – които те нямат право да теглят и пр., правени са проверки, но кой, как и какво, многобройните ни проверяващи органи и комисии да кажат...) Не са уведомени и двете лели на момичетата – в Жельо войвода и в Драгоданово – че Николинка е изчезнала. Те научили по някакви неведоми пътища от тяхна роднина в Германия, която пък от своя съученичка чрез Фейсбук разбрала за изчезналото роднинско момиче. От тия роднини е разбрала за случая и общинската съветничка д-р Нина Борова, която оповести информацията във Фейсбук страницата си на 12 октомври – деня на погребението на Николинка. И именно по тази причина на 13 октомври на Злати Стоянов му се налага да потвърди пред медии, че, да, има такъв случай. Като, според него, написаното във Фейсбук е силно преувеличено – тялото не било наръфано от животни, „Имала е единствено белези на единия пръст на крака, които вероятно са от насекоми или катерица, според съдебните лекари“. Роднините обаче говорят за снимки, на които тялото е с липсващ крайник, а при погребението, естествено, така и не посмяли да погледнат под найлоните и коланите, с които било усукано.
Както стана ясно, Николинка е намерена на 6 октомври. След няколко дни видяхме и смъртния ѝ акт. По-точно „Препис-извлечение от акт за смърт“, издаден въз основа на Акт за смърт №7 от дата 11.10.2018 г. Подписан е от кмета на с. Градско Юсмен Али. И как, и защо ли, в него пише: „Дата на смъртта (ден, месец, година) 10.10.2018 год.; Час и минути на смъртта 11:00“.
Не сме ние, дето да кажем кога е починала Николинка, но със сигурност не е на 10 октомври. Не можем да кажем и какво да разбираме под „естествена смърт“ на млада, без установено физическо заболяване жена, в нископланинска местност между няколко близко разположени села.
Та, ако някой се интересува, това е в едри щрихи краят на кратката история на Николинка. Тя вече е погребана. И е удобно да кажем: „Случаят е приключен. Забравете!” като беше заглавието на един стар италиански филм, посветен на мафията.
Йорданка Раданчева
P.S.: Сега роднините на останалите две сестри издирват по-добро място за настаняването им.