На 31 юли ще се състои последното преди ваканцията заседание на Сливенския общински съвет. Точка 8 от предварително раздадения дневен ред е предложение на кмета Стефан Радев общината да дари на митрополията в Сливен 20 000 лв., които да послужат за ремонт на покрива на храма „Света Богородица“ в града.

   Хубаво е да се дарява – особено на нуждаещи се. Не съм сигурна, че Сливенската митрополия е сред тях. Не че съм и наясно с делата ѝ, особено паричните, но кое-що все излиза. Дори и само през последната година, откакто си имаме нов предстоятел, църковните неща, струва ми се, вървят добре. По негово време някъде, вестник „Капитал“ (23.05.2024 г.) наблегна в заглавие: „Сливенска митрополия: Тихият собственик на земи за милиарди по Южното Черноморие. Югоизточната епархия си е върнала десетки хиляди декари земи около Бургас, Созопол, Приморско, а част от тях е продала за 549 000 лева на Георги Агафонов.“ Предполагам, че колегите от вестника са си проверили информацията, щото пък според митрополит Арсений и Устава на Българската православна църква, „църковните юридически лица не продават земя; върху църковна земя може да се учреди само право на строеж за срок до 50 години, или право на ползване“ (в отговор на запитване от бургаския сайт chernomorie-bg.com). Затова и Сливенският митрополит на 11 февруари т.г. подписа договор за предоставяне църковна земя на „Електра Транс Глобъл“ за срок от 50 години (което някои медии представиха едва ли не като дарение). Според договора, на 74 дка имот на бургаския храм „Света Богородица“ до летище Бургас, фирмата ще строи предприятие за ремонт на самолети с 1 500 работни места. В отговора си до бургаския сайт митрополит Арсений не дава конкретно число за финансовото изражение на договора, само пояснява: „Така фиксираната цена на правото на строеж е много десетки пъти по-висока от стойността на арендата, която църква „Св. Богородица“ би получила за 50 години напред, ако парцелът би продължил да се ползва за земеделски цели.“ През ноември миналата година пък църквата (която като отделена от държавата много държи в делата ѝ да не се меси някой извън нейните среди), в лицето на Сливенската митрополия получи от държавния бюджет 1 450 000 лв., за цялостен ремонт на сградата си в Сливен. Ремонтираха я против правилата за обновяване паметниците на културата, каквато е, и сега културният обект е с вид на реновирано по европейски проект начално училище (да не говорим за двора).

   С присъщата си явно енергия, младият ни митрополит се зае да си пригоди и митрополитска църква. „Свети Димитър“ вече не е катедрален храм на града (не че сливенци бяха питани). „Света Богородица“, най-новата от сливенските черкви, явно по̀ отговаря на митрополитския сан. 

   „Света Богородица“ впрочем, си има стабилен спонсор, който вече е ремонтирал след пожар централната част на храма преди трийсетина години. Тогава дарителят пожелал да отремонтира и притвора, но по незнайни причини получил отказ от председателя на църковното настоятелство. След новия пожар в това помещение през март т.г. нещата си идват на мястото.

   Сега разбираме, че има потребност и от ремонт на покрива. И именно за тази цел общината ще даде 20 000 лв. В мотивите си кметът Стефан Радев заявява: „Храм „Св. Богородица“ е национална културна ценност от архитектурно строителен и художествен вид. Включен е в Актуализиран списък на паметниците на културата с Писмо № 487/03.02.1988 г....“

   В по-свободен текст, за храма може и да се употреби определението „национална културна ценност“, но употребявайки го в контекста на списъка на паметниците на културата, това не е вярно. От сливенските църкви единственият обект от национално значение според Закона за културното наследство – и то не като архитектура, а в художествено отношение (резбата) –  е храм „Свети Димитър“.

   „Света Богородица“ е строена вече след Освобождението (1894 г.) по италиански проект. Най-ценното в нея е бил иконостасът (дело на следовник на Тревненската школа), който е изгорял в споменатия по-раншен пожар.

   Не казвам, че храмът „Света Богородица“ не следва да бъде опазван, а само, че така формулирани, мотивите са леко подвеждащи за общинските съветници. Веднъж, че е паметник на културата от национално значение и втори път, че Сливенската митрополия няма пари за покрива. Казвам, че ако Общината ще се намесва в църковните дела и ще дава пари, то нека е за далеч по-бедстващи паметници на културата като Взаимното училище в двора на църквата „Света София“, което от години уж се ремонтира. Да не говорим, че там комплексът с по-старата църква „Света София“ е далеч по-перспективен за развитие на туризма, особено ако в комплекса се добави (тя всъщност е в него) къщата на Панайот Хитов (която наистина е обявен паметник на културата с национално значение и за която от години няма кой да спомене на собствениците, че са длъжни при интерес да осигуряват достъп до нея).

   „...забавата на изпълнението би довела до значителни или трудно поправими вреди“, а чл. 60, ал. 1 от АПК допуска предварително изпълнение на решението, пише още в предложението на кмета, тъй че дарението може и вече да е в сметката на митрополията.

 Йорданка Раданчева