Общинските съветници в Сливен възложиха на кмета Йордан Лечков да предприеме процедура по чл.15 от Закона за държавната собственост, за безвъзмездно предоставяне на общината на имот – „сграда за битови нужди: балнеолечебница-баня”, която е публична държавна собственост, намираща се на Сливенските минерални бани.

   След неуспешния опит за започване процедура за обявяване на природния парк „Сините камъни” за общинска собственост (областният управител върна решението като незаконосъобразно), сега искането на кмета, който е вносител на предложението, е по скромно. Не се иска собствеността на цялото селищно образувание Сливенски минерални бани, каквото беше намерението, а само собствеността на банята. Имотът представлява масивна сграда на етаж и половина, с две отделения, всяко от които с баня с два басейна, отделно вани, съблекални и кабини за посетителите. В предложението не се указва застроената площ. Мотивите за искането са, че сградата, като основна част от курорта, е емблематична за гр. Сливен, а в момента не се поддържа в добро състояние. Тя е отдадена под наем на новозагорска фирма и лошата хигиена и условия са отблъснали гражданите и гостите на града, които имат потребност да ползват водата за лечебни цели.

   Сливенските минерални бани -  балнеолечебен курорт с национално значение - са разположени на 12 км югозападно от Сливен, по пътя София - Бургас. Минералната вода е с температура 48 градуса и дебит 17 л/сек. Подходяща е за лечение на заболявания на опорно-двигателния апарат, на периферната нервна система, стомашно-чревни, жлъчно-чернодробни, бъбречно-урологични и други заболявания. В балнеологичния комплекс са изградени санаториуми, почивни домове и хотели, повечето от които занемарени. Една от причините е, че за повечето обекти няма яснота чия собственост са, макар че отскоро селищното образувание има Подробен устройствен план. Впрочем, съществува и един акт на княз Фердинанд от края на ХІХ век, с който той дарява Сливенските минерални бани на община Сливен за „вечни времена”, но според предишни общински ръководства, общината е пропуснала възможността да се възползва от Закона за възстановяване на собствеността върху одържавени недвижими имоти. С Подробния устройствен план, в Сливенски минерални бани се определят зони за обекти с балнеоложко предназначение, зони с курортно предназначение, зони за обществено обслужване, спортни и рекреационни дейности. Предвиждат се и нови балнеосанаториуми в близост до вече съществуващите и до сондажите за минерална вода.

   Кметът на Сливен ще трябва да отправи искането за предоставяне на имота до Министерския съвет, чрез областния управител.