Спомням си деня, в който Нина Борова влезе в политиката. Тя все още не го знаеше.

   В Сливен дойде Меглена Кунева, за да учреди местна структура на новото сдружение„България на гражданите“. Пред не особено многобройното гражданско присъствие в залата, се подредиха сливенските привърженици на идеята да формулират националната кауза и националните приоритети на България. Все познати лица. С все познати думи, как от тук и от тях ще захване по-доброто начало. Че именно те са хората, които могат и знаят как. Че много харесват госпожа Кунева.

   Сред тези общи приказки, по някое време от залата стана д-р Борова и заговори за пациентите си. За това, че им е много трудно, че някои са на ръба на оцеляването, че много често лекарят е безпомощен, защото пред него се издига стена от административни пречки, нормативи, изисквания, забрани. Че в определени казуси Законът за здравето не опазва, а вреди на здравето. Всички бяха съгласни с думите й, но целта на повечето участници в това първо събрание явно е била не да мислят за конкретен закон или за конкретни страдащи свои съграждани, а да видят дали новата структура ще им отреди ръководно място. Защото още тогава беше ясно, че движението ще върви към партия, иначе няма как да постигне целите си. И когато то стана партия, и когато дойдоха първите избори, тези хора се разсърдиха. Бяха готови да си платят, за да станат водачи на кандидатска листа, но в момента, в който разбраха, че няма да се издига местен човек, се разбягаха в други партии, обещаващи по-големи облаги. И тогава някак от само себе си, д-р Борова се озова начело на местната структура. 

   „Харесах я още преди да я познавам – казва нейна настояща приятелка. – Заведох внучето си, което не живее в Сливен, в лекарския й кабинет, без направление. „На деца пари не вземам“ – заяви д-р Борова. После се оказа, че се случва да не взема и на възрастни. Сега я харесвам, защото остана нормална в битките – междупартийни и вътрешнопартийни. Не се поддаде на ожесточението и интригите. Ако бях аз, отдавна щях да съм се отказала. Но тя е с много силен характер - върви упорито, стъпка по стъпка, сантиметър по сантиметър. Това не е типичният политик. В България в политиката се тръгва за кариера, пари или власт. Или за трите заедно.  Нейната отправна точка и нейната посока са други.“

   Посоката си д-р Борова заяви още на онова първо събрание, на което дойде не да се издига в партийни структури, а да работи в група, предлагаща нови политики в здравеопазването. Сега, с листата на Реформаторския блок, има шанс да го направи. Наскоро разбрах, че има и своя, лична мотивация да се бори – най-напред за здравето, а с това и за по-добрия живот на хората. Тя самата е пострадала от недоглежданията и неразбориите в родната ни здравна система. Оздравяла е, но знае, че като лекар е била с по-добър шанс от хилядите болни, които остават без здравни грижи и лекарства. Иска да се пребори и за тях.

   За различната отправна точка на д-р Борова, разбира се, има и други причини. И основополагащата несъмнено е различното възпитание, получено в семейството със стари сливенски корени, с примера на баща й – известният на сливналии архитект Боров, запазил достолепието на бивш офицер-кавалерист. Може би от семейната среда е усвоила тази сдържаност и толерантност в отношението с хората, а може би по характер е безкрайното й търпение и добродушие. „Познавам я от първи клас и сега изпитвам неудобство, задето докато седях зад нея я удрях с линията, а тя вместо да ми отвърне, ми се усмихваше. Благодарна съм й, че откри заболяване на майка ми, макар то да не бе в нейната специалност и което личната лекарка не беше открила“ – казва друга нейна дългогодишна приятелка. Ето, с тази усмивка, д-р Борова и досега посреща ударите и предателствата. На въпроса как успява да се справи с предизвикателствата на лидерската позиция в областната и общинската структура на партия „Движение България на гражданите“, след като не е нито агресивна, нито авторитарна, отговорът й е един: с добро. На доброто й сърце разчитат многобройните пациенти, и не само те. Не на всички успява да отговори във фейсбук-страницата си, но те и не очакват отговор. Просто искат да й покажат отношението си. „Д-р Борова, Благодаря Ви,че сте с нас и ни помагате. Много ни е трудно, но не губим надежда и се борим. Дано Бог е с нас и успеем. Моля Ви не ни оставяйте, без вас няма да се справим ...“ Не си и помислям такова нещо, отговаря на всички д-р Борова.

                                                                                                  Йорданка Раданчева