"АРМЕНЦИ"

на Пейо Яворов - заради това, че поетите са винаги по-ясни от политиците, затова и се помнят по-дълго...

Изгнаници клети, отломка нищожна...
от винаги храбър народ мъченик,
дечица на майка робиня тревожна
и жертви на подвиг чутовно велик -
далеч от родина, в край чужди събрани,
изпити и бледни, в порутен бордей,
те пият, а тънат сърцата им в рани,
и пеят, тъй както през сълзи се пей.

Здравка Евтимова,

с нейния разказ, който ще изучават в гимназията датски ученици

Кръв от къртица 

   В моя магазин идват малко клиенти - оглеждат клетките на животните и обикновено нищо не купуват. Помещението е тясно, по-едър човек няма как да се завърти, срещу него се протягат жаби, гущери, червеи. Идват учители, които получават комплект опитни животни за часовете по биология, мяркат се и рибари, за да разровят кутиите със стръв. Ще затворя магазина, не мога да покривам загубите. Но така съм свикнала с тази глупава стаичка, с мрака и миризмата на формалин. Ще съжалявам най-много за гущерчетата, които имат очи колкото лещени зърна. Не зная какво правят с тези плашливи същества, надявам се, че не ги убиват след демонстрациите. 

   Едва през 2011 г. е открита паметната плоча на генерал Кирил Ботев на сливенското ларго. Тя е на мястото на къщата, в която от 1896 до 1900 г. са живяли генерал-лейтенант Кирил Ботев и майка му Иванка Ботева, докато генералът е командвал сливенската Трета Балканска дивизия. Плочата беше поставена по инициатива на Николай Султанов и изработена от него – май единствения човек, който напоследък се сеща за отминалите във времето, но твърде заслужили, за да ги забравяме, люде. И сега той единствен припомни, че вчера беше рождения ден на генерала и беше редно някой да подсети гражданите, за да сложим пред тази плоча поне едно цвете... Явно отговорните за това чиновници имат по-важни ангажименти. А ние си мислехме, че в тази община поне генералите биват уважавани...

   КИРИЛ БОТЕВ е петото дете в семейството на Ботьо Петков и Ивана Стайкова Дрянкова. Истината е, че първородният в семейството Христо Ботев хвърля голямата си сянка върху всичките си роднини, повечето от които са заслужили почетно място в българската история. Може би това е и причината далеч по-малко за знаем за Кирил Ботев. Той е роден на 20 април 1856 година. Неговият живот е изпълнен с хиляди премеждия, успехи, тежки моменти, но и със заслуги пред България. 

   Тук, на Агликина поляна, прославено хайдушко сборище, е трябвало през 1868 г. Хаджи Димитър и Стефан Караджа да обявят привременно правителство и да образуват въстаническа армия за освобождението на България. До това място достигат 14 четника. Вечна слава на героите!

   Този надпис е върху голямата морена сред поляната, която в момента е със статут на защитена местност. Но не само в момента, а от години насам, Агликина поляна е едно от най-грозните места в Балкана – не само Сливенския. Няма и спомен от райското място – хайдушко сборище, на което в Йовковия разказ идва да умре Димитър Крайналията. „Тя беше широка поляна, която постепенно се спущаше надолу, равна и заградена от всички страни с гора. Нищо нямаше по нея, освен тук-таме по някой глог и зелена трева, изпъстрена с жълта иглика. Като че по цялата поляна бяха разхвърляни жълтици.“