След Васил Гендов, сливенци забравиха и генерал Ботев
Категория: Общество Посещения: 2712
Едва през 2011 г. е открита паметната плоча на генерал Кирил Ботев на сливенското ларго. Тя е на мястото на къщата, в която от 1896 до 1900 г. са живяли генерал-лейтенант Кирил Ботев и майка му Иванка Ботева, докато генералът е командвал сливенската Трета Балканска дивизия. Плочата беше поставена по инициатива на Николай Султанов и изработена от него – май единствения човек, който напоследък се сеща за отминалите във времето, но твърде заслужили, за да ги забравяме, люде. И сега той единствен припомни, че вчера беше рождения ден на генерала и беше редно някой да подсети гражданите, за да сложим пред тази плоча поне едно цвете... Явно отговорните за това чиновници имат по-важни ангажименти. А ние си мислехме, че в тази община поне генералите биват уважавани...
КИРИЛ БОТЕВ е петото дете в семейството на Ботьо Петков и Ивана Стайкова Дрянкова. Истината е, че първородният в семейството Христо Ботев хвърля голямата си сянка върху всичките си роднини, повечето от които са заслужили почетно място в българската история. Може би това е и причината далеч по-малко за знаем за Кирил Ботев. Той е роден на 20 април 1856 година. Неговият живот е изпълнен с хиляди премеждия, успехи, тежки моменти, но и със заслуги пред България.
Кирил Ботев учи в Карлово и Калофер, в класните училища създадени от даскал Ботьо. Учи и в Одринската католическа гимназия, но заради условията напуска, като преди това се опитва да я подпали, заедно със свои приятели.През 1874 година емигрира при брат си Христо. Именно в Гюргево започва емигрантският живот и на Кирил Ботев. Той е учител там и е един от първите, които се записват в четата на брат си. След боя при Милин камък се откъсват със своя приятел Мито Цветков, губят се из Балкана,опитват да се върнат в Румъния, но са заловени. Кирил, заедно с останалите живи Ботеви четници, е съден в Русе на процеса, в който са осъдени всички Ботеви четници и участници в Априлското въстание. Тъй като по това време се води малолетен,Кирил е осъден само на 15 години тъмничен затвор. Известно време лежи в Цариградската тъмница, но след обявяване на Руско-турската освободителна война,заедно с останалите затворници,са изпратени на заточение в крепостта Сен Жан д'Арк. Освобождението го заварва в заточение, но по силата на Санстефанския мирен договор всички политически затворници са освободени и така през пролетта на 1878 година Кирил Ботев се завръща в своята родина и отново се залавя с учителстването. Съвсем малко е учител във Враца,напуска и се записва в ротата на волноопределящите се в Пловдив. Това е ротата, която по-късно ще прерастне в първото военно училище в София. От този момент до пенсионирането си през 1914 година Кирил Ботев изцяло се посвещава на военната кариера.
През есента на 1883-а, 27-годишен, той постъпва във Военната академия в Брюксел, като преди това е завършил кавалерийската школа във френския град Сомюр. Именно тогава се запознава с Мари Оли дьо ла Розиер, негова връстница, дъщеря на известен брюкселски лекар с благородническо фламандско потекло, красива и интелигентна. През 1985 година обаче е принуден да прекъсне обучението си. Всички действащи офицери от Българската армия са призовани да участват в Сръбско-българската война. Ротмистър Кирил Ботйов и подчинените му бойци от Трети конен полк проявяват героизъм в боевете при Сливница, за което след това той е награден с Орден за храброст. Там обаче в ръцете му издъхва най-малкият брат Боян, едва 19-годишен.
След войната, през есента на 1886-а, младият офицер, който е назначен за командир на взвод в конния ескадрон на полицията в Пловдив, заминава за Брюксел, за да доведе в България бъдещата си съпруга Мари Оли дьо ла Розиер. Те са двойката, която блести на баловете в княжеския дворец, сред новосформиращия се елит, част от който с доста дебелашките маниери и кичозно облекло.
По-натам през живота си Кирил Ботев участва във всички войни, които България води. Преминава през всички военни служби и почти през всички военни гарнизони. Освен на Балканската дивизия в Сливен, е бил командир на полк, на конен полк, на Трънския отряд, началник на Първа Софийска дивизионна област, началник на Военното училище, заместник-министър на войната през 1913 година. Завършва военната си кариера през 1914 година с чин генерал-лейтенант на длъжността Началник на всички военни училища в България. Ген. Кирил Ботев е този, който живее най-дълго от фамилията Ботеви. Умира на 4 февруари 1944 година в село Студена, къдетосе изселва заедно със семейството си, поради бомбандировките в София.