-         За финансовия размер на моето оттегляне – нямам конкретно предложение.

-         Трябва да ми кажеш. Защото, в крайна сметка, аз трябва да си направя сметката.

-         Ти прецени…

-         Как да преценя?

-         На база … Ти ако си например на мое място, кво ше искаш.

-         Аз не съм мислил по този въпрос, сериозно ти говоря. Ако се оттегля примерно, да ти кажа, оттеглям се, ама дай ми еди кво си.

-         Да, то не може да е бадева, разбираш ли, но не може и да е много. Защото - следващият момент – аз не искам да ти извивам ръцете, но не искам и да съм валат.

-         Сега…

-         Слушай ме сега…Нито искам да ти извивам ръцете, нито искам да съм валат. От друга страна, това не е цена, с която аз казвам пито-платено и оттам нататък приключваме взаимоотношенията. Това е някакво възнаграждение за компромиса, който правя.

   А това е малка извадка от разговора, който двама кандидати за кмет на Сливен водят в края на месец май 2011 г. Единият е почти (или не толкова) сигурен, че като председател на общинската организация на своята партия, ще бъде номиниран за кмет и по тази причина има какво да продава. Другият, поне в онзи момент, заявява, че има пари да купува. Единия – този с коза, че ще бъде номиниран, добавя утежняващото обстоятелство, че решението ще трябва да минава през конференция, а другият отговаря, че разговорът ще се води от база 100 000 лв. нагоре. (Впоследствие се оказа, че нито единият, нито другият са имали ресурс за този разговор).

   Разпети петък, 13-ти. По-злощастно съвпадение в календара едва ли може да има. Денят на кръстните мъки на Иисус Христос. Но и да не си християнин, числото 13 отколе се смята за фатално (фатално лошо) – не много ясно защо, но може би именно затова. А пък ако се съчетае и с петък…

   Двойно по-потиснати, ако слушаме свещениците, следва да се чувстват гражданите на Сливен. Някой откраднал частица от светите мощи на Йоан Кръстител. Вече се пророкува, че това ще докара нещастия на целия град, даже и земетресението, разлюляло ни на 30 март, било част от Божието наказание. И църковни отци, и историци изказаха хипотези за личността на крадеца - силно религиозен или безскруполен печалбар. И срещу единия, и срещу другия тип хора,  храмовото настоятелство би следвало да вземе мерки.

   Истината е, че сливенци не проявиха кой знае какъв интерес към светинята. Само в първия ден на гостуването й в църквата „Свети Димитър“ имаше известно струпване на хора, които и без това са приобщени към храма. Който е влизал в църквата в следващите дни, особено вечер, знае, че рядко има компания, освен храмовите бабички, които по принцип си седят в предверието, при свещите. А, и като казах свещите… Църквата и нейните отци по-добре да оставят Бог да определя кого да осенява с благодатта си и кого да наказва. И да се заемат със забатачените си земни дела, за които Той им е дал прерогативи (според тях). Например да настояват Светият синод да върне пак на богомолците свещите от 10 стотинки. Защото на дни като настоящите и най-бедните искат да запалят свещ. 20 стотинки може и да не са много, но са два пъти повече от 10. Пък и все си мисля, че нито Йоан Кръстител, нито Бог, раздават благодатта си според големината на свещите.

Йорданка Раданчева

   Не че не сме го гледали този филм, само че дори и Призракът на свободата не се яви на днешната отчетно-изборна конференция на БСП в Сливен...

   В Сливен вече набират работници за новия завод на "Язаки България". Част от оборудването е доставено, информираха от общинската фирма за охрана, чиито представители приемат заявленията на кандидатите на портала.  Кметът на общината Кольо Милев съобщи, че до края на месец юни заводът ще заработи. В това го уверил управителя на "Язаки България" Макс Ланг.

   През 2006 г. "Язаки България" започна дейността си в Ямбол, след като не успя да се разбере с общинското ръководство на Сливен, където имаше желание да се позиционира. Причината да избере Ямбол е и близостта му до Сливен, където все още има много кадри за електротехническата промишленост, каза тогава изпълнителният директор Уве Георг Абрахам. Около 350 работници и специалисти всеки ден пътуват до завода в Ямбол. Сега ръководството на компанията се е отказало от инвестиционните си намерения в Северна България и е купило от „Миролио“ халето на стар текстилен цех, който е обновен. На първо време ангажираните в Сливенския завод ще са 500 души, през следващата година се очаква да се увеличат до 1 200 – 1 500, каза сливенския кмет. Ще се произвеждат кабелни комплекти за автомобилите "Форд Транзит". Кольо Милев допълни, че предстои негова среща и с братята – собственици на японската компания, за които производството на електрооборудване е фамилен бизнес, започнат още от дядо им.