Нашата работа е и ограмотяване, защото става въпрос за съвременно, модерно изкуство, тенденции, иновации, които касаят света. Българските художници участват в този процес активно от двайсет години насам. Аз съм един от тези участници, смея да го кажа.

Моите принципи започват от наследството на сюрреалистите – всичко е с подсъзнателен характер. Изборът на средствата, материала, сюжета, на всички неща, които касаят окото и грамотността на зрителя, са сбор от множество задавани въпроси, отговорът на които не е намерен.

Идеята на творбите вече се представя, а не се изобразява. Това, което има всички дадености на класическата картина е иронично и обратно пропорционално на завещанието от миналото. До 1989 г. това за нас беше табу, а ние, младите тогава художници, искахме да бъдем адекватни към света. След това започна нашето доказване.

Това е вече заявката, че изкуството се занимава със своите собствени проблеми, а не с проблемите поставяни му от политическата върхушка. Картините, които рисувам, успешно не се вписват в битовите ни условия на живот. Нямат предназначение да са сантиментално значими за архитектурното пространство на бита.

В изложбата имам много текст, който обяснява какво съм искал да кажа. Съвременното изкуство се занимава с философското обяснение, което е словесно, а не както преди се казваше, че самата картина говорела за себе си.

Изложба живопис, фотография, инсталация, обекти, текст от автора -

зала „Сирак Скитник" в Сливен.