Неделен гост
Категория: Култура Посещения: 2376
Старо село, Сливенско – една несбъдната туристическа дестинация
Друмева
могила`2008
Преди повече от година предложих и Общественият съвет за закрила на културното наследство прие, каменната крепида около бившата Друмева могила в Старо село да влезе в регистъра на паметниците на културата в общината. С мотива, че това всъщност е най-монументалното съоръжение от тракийско време в Сливенско. Сега знам, че това няма да се случи, защото то никога повече няма да има вида, в който беше открито и разчистено през 2008 г. от експедиция ТЕМП и бавно и постепенно отново ще затъне в земята, но вече не под могилен насип, а като част от селското сметище.
Друмева
могила`2015
Казвам „бившата“ Друмева могила, защото специално за този обект експедиция ТЕМП наруши собствените си правила – след проучване да възстановява тракийските могили (тези, в които не са открити храмове-гробници) точно във вида, в който са били. Останалите могили, проучени за петте години работа на ТЕМП в района на Сливен, показват това. Тази могила, която се намира в източния край на Старо село, направи изключението заради интересните находки, които даваха възможност да бъдат експонирани и представяни на туристите в подходящ вид, отделно, че самата оградена площадка предоставяше възможност на нея да се провеждат всякакви селски празненства, т.е. тя да получи ново предназначение. За това настояваше и кметицата Анка Друмева (която и сега е кметски наместник в селото, а могилата, както може да се досетите, тогава получи нейното име...) Впрочем настояването на кметицата бе подбуждано и от обещания на местни политици за големи благодеяния, които да превърнат селото в туристически обект... (Тогава пак беше предизборен период.)
Ето какво смяташе и тогавашният ръководител на ТЕМП д-р Георги Китов (в интервюта, които тогава е давал за медиите, в случая радио „Фокус“): „... Тази Друмева могила е заобиколена от една каменна стена, наречена крепида и е била висока поне 2,5 метра, тя е доста приятна на вид, има форма на окръжност, с профилирани блокове, които са свързани с железни скоби залети с олово. Запазени са два реда, а третият е паднал на страни, но смятам, че ще можем да го възстановим, така че да се превърне в един добър и атрактивен туристически обект. Стената е с формата на окръжност, която огражда кръг в самата могила. В тракийската култура кръгът е символ на Слънцето и това подсказва, че там е имало светилище на Слънцето.
Фокус: А от кой век е находката?
д-р Георги Китов: Крепидата е от ІІ век след Христа, от Римската епоха, строена от траките. Имаме и шест гроба също от ІІ век. Те са доста интересни, някои от тях са оградени с тухли и покрити с керемиди. Костите са много добре запазени. Засега сме открили две златни обеци, три бронзови пръстена и две сребърни гривни.
Фокус: Вие споменахте за много интересна и ценна находка. Ценна, защото такива като нея се броят на пръстите на едната ръка в страната.
д-р Георги Китов: Да, в единия от гробовете в могилата открихме костите, вероятно, на тракийски лекар-жрец. При изкопните работи в гроба на знатния тракиец открихме каменна плочка за стриване на лекарства, бронзова лъжичка и бронзова игла. Намерени са и паласки за лекарства с останки от вещество в тях. Изпратихме ги за експертиза във ВМА, но изследванията не показаха какво е имало в тях поради дългия престой на веществата в земята. Лечителят е бил заможен човек, защото в гроба намерихме още две златни обеци и две сребърни гривни за колан в раменната част на скелета, тези гривни вероятно са придържали наметалото или плаща на тракиеца. В устата на скелета имаше Харонов обол. Според митологията с монетата, която се поставя в устата на мъртвеца, мъртвият трябва да плати пътуването по Стикс към задгробния свят. Гробът е облицован с тухли и керемиди. Находката е ценна, защото това е петият гроб на лекар от древността, намерен в България. Три от тях се намират край новозагорското село Караново и един в село Мъдрец - община Гълъбово.“
Та, това светилище на Слънцето от ІІ-ІІІ в. след Христа, през 2008 г. идеално почистено и оставено в добър вид, днес е част от сметище. Край стотинаметровия път от селото към него са изсипвани строителни отпадъци. Оставени без защитата на земния насип, от дъждовете, част от огромните (слава Богу, че поне са непосилни за вдигане) каменни блокове са се приплъзнали встрани. Самата разчистена през 2008 г. площадка е покрита със слой пръст още тогава, за да се запазят находките, но аз лично се съмнявам доколко под този насип са непокътнати облицованият гроб на жреца-лечител, ритуалната маса, която беше в близост до него и пр... А това, в което съм сигурна е, че те никога повече няма да бъдат разчистени, големите блокове от крепидата или съвсем ще се вкопаят сред боклука или ще чакат някой по-организиран човек с възможности да намери начин да ги вдигне за вилата си... (Както съм сигурна, че кандидат-политиците и в момента работят за кампанията си, а не за Сливен, още по-малко за Старо село. Пък и сред тях едва ли има някой който искрено, а не само на думи, да смята, че това там е ценност...)
Така че, лично аз, повече няма да настоявам сливенският староселски обект да влиза в регистъра на паметниците на културата – първо, защото на този етап явно е невъзможно някой дори да напише писмото-предложение до министъра на културата, второ, дори и да го напише и да дойде комисия от Националния институт за недвижимото културно наследство, ще види едно боклучище и няма кой да даде пари то да бъде разчистено поне във вида, в който беше, да не говорим да се консервира и реставрира.
А и кметицата, активната иначе Анка Друмева, явно се е отказала да превръща Старо село в туристическа дестинация.
Йорданка Раданчева
Секретар на Обществения съвет за закрила на културното наследство в Община Сливен
Участник в експедиция ТЕМП