КОЙ ПАК СБЪРКА?
Категория: Култура Посещения: 2520
Тъкмо бях решила, че тази година по Димитровден поне няма да се правя на всезнайка и да критикувам този и онзи, но к`во да направя – гледам и слушам празничния концерт за връчване наградите на Община Сливен в зала „Сливен“, ама погледа ми все в големия портрет вдясно на сцената. Сценограф ли, режисьор ли, някой друг ли, решил отляво на новомонтирания орган да е иконата на Свети Димитър, отдясно – портрета на Добри Чинтулов. Ама не сложил Добри Чинтулов, а казанлъшкия даскал Филип Велиев – съвременник на Чинтулов впрочем, също учител, книжовник и народен будител, а и очевидно доста близък като образ до нашия съгражданин. (Извинявам се за лошата снимка, но осветлението и ъгълът от който я направих не са добри...)
Този, който е сгрешил, си има оправдание – грешката, т.е. подмяната на образа на Чинтулов е станала отдавна (през 1930 г.) и оттогава до ден днешен продължава да се мултиплицира, включително в академични издания (тритомния речник на Българската литература“ изд. на БАН от 1982 г., в сборник за Чинтулов на издателство „Български писател“, дори в преиздадената тритомна история на Сливен на Симеон Табаков и на много още места). Снимката на Филип Велиев е извадена от обща фотография, запечатала събор на учители и просветни деятели през 1870 г. в Пловдив, на който Чинтулов не е присъствал. (В тая снимка впрочем тогава, през 1930 г., погрешно е бил идентифициран и Васил Левски.) Автентичният портрет на Добри Чинтулов, с който разполагаме – с фесче или калпаче – също е взет от обща фотография, но със съпругата и сина му. И не – няма оправдание за големия портрет в зала „Сливен“, тъй като доста хора от доста време се опитват да ни обяснят кой кой е. Това е и съществен принос на едни от носителите на наградата „Д-р Иван Селимински“ (която бе връчена и тази вечер) Светлозара Курдова и Стефан Стефанов. През 2003 г. във в. „Сливен“ те обръщат внимание на историци и изследователи върху тази подмяна, по-късно развиват темата и в книгата си „Страници от историята на фотографията в Сливен“ (2008 г.), като се основават и на други излязли изследвания („Казанлъшки учител набеден за Добри Чинтулов“ от Григор Николов и Константин Хамамджиев в. „Сега“, 30.09.2006 г.) Аз пък тук цитирам основно колегата Петър Сяров, който във в. „Сливен“ от 2013 г. е събрал основните факти около тази „мистификация“, както я наричат Курдова и Стефанов, както и различни автори, които я опровергават, в статия под заглавие „Тиражира се груба грешка“. (Този вестник успях да намеря като се върнах от концерта.)
В крайна сметка, в Сливен останаха малцина люде, които биха забелязали увенчаната с огромен портрет грешка. Ако на концерта не са били Светлозара Курдова, Васил Дечев, Петър Сяров и още един-двама, всичко си е тип-топ. Тъй де – какво чак толкоз, ще възразят някои...
Йорданка Раданчева