Категория: Култура Посещения: 399
Излезе от печат томът с книга 2 и 3 от „Летопис на село Жельо войвода, област Сливен“. (Първата част, която видя бял свят през 2019 г. е дело на издателство „Жажда“, сегашните две са дело също на сливенско издателство – „Обнова“.) Припомням, че първата книга обемаше над 400 страници, посветени основно на историята на голямото сливенско село. Настоящото издание от над 560 страници изброява повечето от местните родове с техните фамилни имена и прякори, в книга 3-а са изброени с кратки биографични данни по-изявените им представители, но изданието съдържа и местни народни песни, емблематични за селото природни и културни обекти, родословни дървета, списъци на участници във войните, кметове и др., някои от които като допълнение към публикуваните в първата книга.
Макар и това издание да е обявено и да излиза като дело на авторски колектив, не е тайна, че основният автор, организатор, съставител, двигател на работата по отпечатването, е Неделчо Митърков, познат на мнозина от съвременниците ни с многогодишната си работа в редица сливенски институции. По негова информация, готови за печат са и книги 4, 5 и 6, като следващата ще съдържа данни за още жельовойводски родове, книга 5 ще е посветена на местния фолклор, а книга 6 – на селските чешити, т.е. оригиналните личности, каквито се срещат във всяко населено място.
Дай Боже Неделчо Митърков да осъществи делото си докрай – да има силите и търпението да довърши многогодишния си тежък труд, който освен това изисква и немалък финансов ресурс. Разбира се, изданието има своите спонсори, дано се намерят и за следващите книги. Защото, въпреки слабостите – несистематизираност на материала, някои повторения, а вероятно и неточности, породени от субективността и недостатъчността на източниците, пропуски в различните списъци, липсата на редакторска намеса и на така необходимите за подобно издание азбучни показалци на имена на хора, местности и пр. – дори и само във вида си дотук, летописът на село Жельо войвода вероятно го прави най-добре историографски представеното село в България. На мен поне не ми е известно друго наше село да има толкова многостраничен летопис. Да вметна все пак, че и друго сливенско село – Драгоданово, благодарение на Желяз Кондев, е достойно представено. Което ще рече, че заразителен е примерът на д-р Симеон Табаков, историографът на Сливен. Прочее, всяко краеведческо изследване, с всичките си достойнства и недостатъци, е добре дошло.
„Летопис на село Жельо войвода област Сливен, книга 2 – 3“ е в ограничен тираж.
Йорданка Раданчева