Соколския манастир „Успение Богородично“

  Наричан е още Габровско-Соколски, Габровски или Соколски манастир. Разположен е в местността Соколова пещера по горното течение на река Янтра, сред северните склонове на Стара планина, на 4 километра южно от етнографското селище Етъра и на 12 километра югоизточно от Габрово. Основан е в началото на 1833 година от Йосиф Соколски. Местността Соколова пещера дава името както на манастира, така и на неговия създател архимандрит Йосиф Соколски , известен по-късно в борбата за църковна автономия като униатски архиепископ. Той пристига в родния си край от Троянския манастир, придружен от йеромонах Агапий. На каменната тераса пред близката пещера те построили малка дървена църква, а през 1834 година я съборили и на същото място, със средства и помощ на селяните от близките села Етъра и Нова махала, изградили днешния храм само  за 3 месеца.

   Райска градина с пееща чешма – така пише в туристическите справочници. „Прекрачи ли тежката манастирска порта, посетителят е завладян от вълшебството на цветните градини, от белотата на чардаците и романа на белоструйната чешма. Не се нагледва и не се насища на красотата и възкликва „Господи, колко е хубаво!” Вярно е, мястото е райско, само дето градината не се поддържа вече в райския си вид, а най-забележителното нещо в манастира – обилната вода, организирана от майстор Кольо Фичето в куполна чешма с осем чучура, в памет на убитите от четата на капитан Дядо Никола, е побългарено. („Българско“ някога е значело хубаво, а сега е придобило смисъла на осрано.) Наследник на Кольо Фичето е решил да затъкне чучурите с маркучи, вероятно за да не ни завиди някой от арабските емирства, че тук не нефт, вода тече…

   Но наистина, там, където не сме успели да окепазим с мрежи или ръждиви телове (няма ли цигани тука, бе?) си е прекрасно…