Неделен гост
Категория: Маршрути Посещения: 2725
Кремиковският манастир
Кремиковският манастир „Св. Георги Победоносец“ е разположен в южните части на Стара планина, на около 3 км от столичния кв."Кремиковци", в местността "Градището". Изграден е върху скалиста тераса, от която се открива хубава гледка към Софийското поле и столицата.
Смята се, че манастирът е основан по време на царуването на Иван Александър (1331 - 1371). Част е от Софийската Мала Света гора. През 1382 г., когато османските нашественици завладяват София, той е напълно разрушен. Първото конкретно сведение за Кремиковския манастир датира от 1493 година, когато по времето на софийския митрополит Калевит, местният велможа Радивой възобновил порутената църква "Св. Георги" и я изписал в памет на децата си Тодор и Драгана, които са починали вероятно по време на голямата чумна епидемия от 1492 г. Това впрочем е едно от сигурните доказателства, че част от българската аристокрация запазва положението си и в Османската империя.
През 1503 г., при земетресение, покривът на храма е разрушен и е направен нов, а с друг ктиторски надпис от 1611 г. се съобщава за ново обновяване на църквата.
През 1907 г. е завършен строежът на втора, нова черква. Иконостасът й е дело на дебърски майстори. Но за специалистите, а и за туристите, несъмнено по-голям интерес представлява старата каменна църква. Тя е еднокорабна, с притвор и полукръгла олтарна апсида, покрита с полуцилиндричен свод. Стенописите са направени веднага след построяването и са в традициите на църковната живопис от българското средновековие. Разлики в стила и похватите показват, че фреските в предверието и в самата църква са правени от различни зографи и по различно време. Сред стенописите в предверието, правени през ХV в., се отличават изображенията на ктитора Радивой и семейството му в момента, в който поднасят църквата в дар на софийския митрополит Калевит и патрона свети Георги Победоносец. По това време са изографисани северната, южната и западната стена на притвора. Сред фреските изпъкват също образите на архангел Михаил, свети Свети Константин и Елена, светците-воини Прокопий, Теодор Стратилат, моменти от живота на Богородица и на свети Георги. Фреските са реставрирани.Но в пристроения екзонартекс все още личат оригиналите на средновековния художник от ХVІІ – ХVІІІ век. По време на последната реставрация е открит фрагмент от ранна живопис (фон и обрамчващи елементи), предхождаща 15 век – ново доказателство за това, че тогавашното българско изкуство изпреварва с един век западния Ренесанс.
Манастирът е бил просветен и духовен център, като един от запазените там ръкописи е Кремиковското евангелие от 1497 г., писано по заръка на митрополит Калевит. Запазен е триптих с поменик от 16 век, както и дървен иконостас от 17-18 век.
След мъченическата смърт на св. Георги Софийски, част от мощите му били пренесени в манастира.
Като повечето български манастири и Кремиковският е служил за убежище на четници през епохата на османското владичество. Тук се е укривал няколко дни знаменосецът на Ботевата чета Димитър Стефанов – Казака, който след като излязъл от манастира, намерил мъченическата си смърт наблизо.
След 1947 г., в продължение на двайсетина години, в манастира са настанени военни и част от културно-историческото наследство е унищожено.
Манастирът е женски, но като в доста от българските манастири, в него няма монахини. Има хора, които го обслужват и поддържат постройките и двора в добър вид. В момента се ремонтира къщата за гости, където вероятно скоро ще може да се отсяда.
Йорданка Раданчева