Село Долен
Категория: Маршрути Посещения: 2965
Архитектурен резерват с 350 традиционни родопски къщи, покрити с тикли (каменни плочи), село Долен е в община Сатовча, на 28 км източно от Гоце Делчев. Това са Западните Родопи, областта Чеч. Според Уикипедията е на 852 м надморска височина, според информационната табела на църквата в селото – на 1020 м, не знам кое е вярно. А че е високо, високо е. До него се отива по път, край който са наредени декари подготвени за износ каменни плочи и явно това е основният поминък на населението – млади и стари край пътя цепят камъка и редят плочите на палети.
В селото се минава през мюсюлманската махала, която е с по-нови къщи и се стига до старата част на селото, която е християнска, доколкото изобщо са останали жители. За разлика от архитектурните резервати Жеравна и Катунище, примерно, в които държавата по социалистическо време реставрира къщите, в Долен всичко е автентично, отпреди 200 години, затова е очукано и пред разпад – дано издържи още, докато имаме държава, която да го опази. Реновирани са няколко къщи – явно някой се е опитвал да развива туризъм, но сега ги продава.
Това е силно тракийски и силно римски район, стига да имате време да го обикаляте. Казват, че баирите са осеяни с тракийски махали и некрополи. При археологически проучвания край Долен са открити антично селище, късноантично селище, късноантичен некропол, късноантична крепост, късносредновековна църква и находище с останки от металодобив. Наблизо има два римски моста и крайпътни кули – наблюдателни постове. А по солидните къщи в селото и сега са с вид на къщи-кули, с доста солидни каменни етажи под жилищния етаж.
Местната църква „Свети Никола“ е голяма, с иконостас и стенопис от прочути майстори, говореща за времена с оживен стопански живот и щедри ктитори. Камбаните са лети 7 пъти, докато се постигне идеалният звук, твърдят, че звъна им се чува на 8 км. За нея се грижи Емилия, която живее в съседство и посреща всички с личната си история как била призвана да служи на тази църква, но неприятно впечатление прави фактът, че я е приела като своя собствена и я заключва с девет катинара – нещо, което няма да видите по никое от околните села, където всичко е отворено и никой не краде. (Въпреки че знаех това, учуди ме фактът, че приключвайки каменоделската си работа и отивайки си по домовете, помаците оставят всичките си такъми край пътя – дрехи, бутилки с вода, ръкавици и най-важното – чукът и длетото си. Не знам дали това е последното такова кътче на България, но дано се запази.)
Йорданка Раданчева
