Неделен гост
Категория: Маршрути Посещения: 3056
Високо, високо в Пирин: Тѐшово
Мървашко – Пирин – Тешово. Селото е на 25 км югозападно от град Гоце Делчев, в южните склонове на Пирин, близо до границата с Гърция, на надморска височина 960 м. А областта Мървашко е един от важните центрове на железодобива в Османската империя. Преди това е била важна за средновековната българска държава, за светогорските манастири, още преди това за римляните и Филип Македонски, който, според Страбон, "получавал приходи от рудниците и другите богатства на тези места" (между реките Струма и Места).
Водата и желязото всъщност са създали селото преди столетия. Ето още малко от поразкъсаната вече информационна табела, поставена по европейски проект: „От Тешово пътят е само един – надолу. Това е крайно село, кацнало нависоко по стръмните последни южни склонове на Пирин. От площада в центъра, а и от повечето къщи, гледката към долината между Пирин и Стъргач е като от приземяващ се самолет. Само 4 километра делят Тешово от по-долното село Лъки. Но асфалтовият път между тях върви стръмно нагоре в невероятни серпентини, които откриват прекрасна гледка.
Това село е истинско откритие. Като истински паметници на историята наоколо са и старите къщи на селото. Вдигани по стръмните склонове, те често имат за основа огромни морени, които стърчат от създадените от хората зидове. Дворове почти няма – само просторни тераси, обърнати към слънцето и светлината. Нагоре от селото, покрай стръмните пътеки, са разположени нивите. Повечето от тях приличат по-скоро на разхвърляни по склоновете носни кърпички, а са и точно толкова големи. В песъчливата почва хората отглеждат тютюн, боб, царевица, пипер. Но всичко избуява – заради водата, която струи високо горе от планината и може да се насочи по прокарваните ръчно канали и вади до всяко парче земя.“
В Тешово всъщност дойдохме заради кулата. Вече бяхме обиколили и други средновековни кули – донжони, даващи последна защита на бранителите на някоя крепост или манастир, жилищни кули на богати българи или чуждоземни господари, крайпътни кули за укритие и сигнализация. Тешовската кула определено е жилищна и определено е от османския период. Според хора които са я изследвали по-подробно, сега е висока над 13 м, но навремето е била доста по-висока. Местното предание твърди, че дядо Стоян Киримов (Питрапов), живял 110 г., като дете помнел кулата със седем "потона" (етажа). Вероятно е ползвана от турския управител на "керхана"-та, която съществувала в Тешово към края на ХVII век – там се изливали артилерийски гюлета, които се откарвали в арсенала в Правища (днес Доксатон, между Драма и Кавала) за зареждането им с барут. Не знам дали този управител постоянно е живеел в кулата, защото в съседство с нея има солидни каменни зидове от обширна стара, сега разрушена постройка, но дори и да е била постоянно обиталище, кулата дава всички удобства – отопление, канализация, водопровод. Входът е от западната стена на 2.10 м височина от сегашното улично ниво. Той е оформен от добре обработени каменни блокове. Вратата била желязна и се спускала чрез желязна макара, като горния й край стъпвал на голяма скала до кулата и се получавал мост. (Има спомен за това от кого и къде е отнесена вратата.) Етажите са били отделени с дървен гредоред, върху който е лежал подът. На южната, източната и западната фасада има мазгали (бойници). В насипа са открити тухли, които произхождат от отоплителни съоръжения. Керамичните тръби за чистата вода са по-тесни, за да стига тя догоре под налягането, което има, а спускащата се надолу канализация е с ширина по сегашния стандарт. Вътре от гредореда не е останало нищо, но разните ниши и чупки по стените показват, че животът на обитателите наистина е бил добре уреден.
Твърде вероятно е кулата да е обновена на мястото на по-стара римска твърдина, тъй като през селото е минавал прекият римски път Мелник-Неврокоп, а южно от селото е пътят Солун-Неврокоп. Известно е, че инженерите на римляните, за разлика от настоящите наши, с лекота са преодолявали долини, рътлини, реки – мостовете, а и настилките им още стоят. Пък и в ниското, в подхода към Тешово, има останки от друга, вероятно крайпътна и сигнална кула – може би също част от римската система, обновена от османците.
Другото, което няма как да се прескочи в Тешово, е църквата „Свети Димитър“. Колко ли многолюдно и богато трябва да е било някога селото, за да построи и поддържа такава черква, каквато днес няма в много от градовете ни. (По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев в 1905 г. в Тешово живеели 1600 българи екзархисти.) Голяма и богато украсена от известни живописци и резбари, с историческа и архитектурна стойност, тя е построена през 1843 – 1844 година. Цялото пространство по стените, вътре и вън, е изографисано с многобройни сцени и образи от библейски сказания, от мировия свят и моменти от историческото ни минало. Единствена по рода си у нас е сцената „Наказание Владимирово. Восцарение Симеоново.“, изобразяваща историческото събитие от 893 година. (Това за съжаление го прочетох по-сетне и не съм обърнала внимание на тази сцена сред великолепните стенописи.) По-късно църквата е достроявана, опасана с галерия, снабдена с камбанария, принадени са училище, читалище, стаи за гости и цялото това е един голям просветителски комплекс с манастирски вид.
В Тешово има още много неща – бистра студена вода, чист въздух, тешовски мед, сирене, параклиси, къщи за гости и пр., но тях ги оставям, за да ги откриете сами.
Йорданка Раданчева
