Килифаревският манастир „Рождество Богородично“
Категория: Маршрути Посещения: 2548
Както ще бъдете информирани от табелата край входа, по времето когато тук е проповядван исихазма (доста мистично и ретроградно учение впрочем), манастирът е бил нависоко, на хълма и укрепен далеч по-добре. Сега си е край реката, обгърнат от тишина и спокойствие, все едно че исихастки го обитават (защото от средата на миналия век е женски).
Макар че и този манастир дава стаи под наем, е далеч от комерсиализирането на други свети обители, което е добре. Дворът е все така добре поддържан, но околностите на манастира издават пътя му към изоставеност и мизерия... Романтичният дървен мост през река Белица от рекламите, който сигурно е и във вашите представи, ако сте идвали преди 20-30 години, е заменен с бетонни сегменти от канализация ли, от що ли, а канализацията (или водопровода?) на самия манастир върви по грозни сини тръби над реката – нещо, което никоя историческа и с претенции за културно-туристическа сграда в културно-туристическа държава не би си позволила (т.е. отговорните за нея, де). Настоящият вид на църквата е придаден от уста Кольо Фичето, стенописите и иконите са от също толкова известни майстори, жилищните сгради са във възрожденски стил, гората наоколо е зелена, в реката има риба. С две думи, това е вашето място ако не сте много претенциозни и ако искате да сте далеч от шумотевицата и чалгиите на също толкова културно-туристическото близко Арбанаси.
Бяхме в манастира около обяд и макар че в някои от сенчестите стаи се мяркаха сенки, на двора или в църквата не се видя ни монахиня, ни турист. Изобщо пък не са влизали хора в градината на манастира, която някога може и да е произвеждала тикви и зелки, както се вижда от табелата, но то е било някога. Е, ами това е – Килифаревският манастир в наши дни.
Йорданка Раданчева