Неделен гост
Категория: Маршрути Посещения: 3085
Цепина – една от българските столици
Изходната точка за крепостта Цепина е село Дорково, Пазарджишко, което стана известно с чучелото на мастодонт, а сред учения свят – с най-древното палеонтологично находище в Европа.
Крепостта е върху висок и стръмен хълм в източната част на Чепинската котловина (и по-вероятно в миналото името ѝ също да се е произнасяло Чепина), на 7 км от Дорково. Археологически и исторически доказателства показват Цепина като значителен политически и административен център в Западните Родопи. Първото писмено сведение за нея е от 1220 г. – дарствена грамота (сигилий) на деспот Алексий Слав, дадена на манастира "Св. Богородица" в Мелник. Съхранява се във Ватопедския манастир на Атон. В нея Алексий Слав пише, че имал за седалище отначало Цепина, а после Мелник.
Цепина е средновековен град-крепост. Той не възниква на празно място, първите заселници дошли още през енеолита. През желязната епоха възникнало тракийско селище, което през римската епоха се разраснало значително. Заради многобройното население през IV в. на хълма била построена голяма раннохристиянска църква (базилика). През XII-XIII в. на същото място българите издигнали "великолепна крепост", както я наричат византийските хронисти. За нея никейският император Теодор Ласкарис пише, че била "знаменита и чутовна", "най-укрепена, изобщо казано - най-недостъпна, съвършено непревземаема".
Външните крепостни стени обхващат площ от 25 дка. Запазени са на височина 3 м и са с дебелина 1.80 м. Има вътрешна цитадела, върху площ от 1,5 дка, с дебели 1,6 м стени. Единствената входна врата била високо разположена и достъпът до нея ставал чрез подвижна стълба. Изкачилите се по нея я изтегляли и прибирали зад стената, после слизали в двора на замъка по неподвижна стълба от вътрешната страна. В най-високата част е владетелският замък, състоящ се от жилищна сграда, стопански постройки, жилища на прислугата, водохранилище, параклис. Сградата, в която живеело семейството на деспота, представлявала осмоъгълна кула, вероятно на 4 етажа, достъпни чрез дървени стълби в средата на кулата. В основите имало самостоятелно водохранилище, на приземния етаж се намирали складовете за храна, на втория и третия живеело деспотското семейство, а на върха - деспотската охрана. Извън крепостните стени, по склоновете на хълма, се намирало предградието - жилищата на гражданите.
В крепостта са открити и проучени останките на три църкви и четири водохранилища (щерни), достигащи на дълбочина до 10 м. От едната църква произхождат двата мраморни олтарни релефа на апостолите Петър и Павел, изложени в Ермитажа в Санкт Петербург (щото първите разкопки са правени от руския историк Сирку).
През средновековието Цепина е от най-известните родопски крепости. Влиза в пределите на българската държава в средата на IX век. През XI век е завладяна от Византия, но по време на управлението на цар Калоян (1197-1207) е върната в пределите на Българската държава. Когато Калоян назначава племенника си Алексий Слав за управител в Родопите, Цепина става седалище на неговите владения. След убийството на вуйчо му, Алексий Слав не признал властта на новия цар Борил и се обявил за независим.
След като императорът на кръстоносците Анри Фландърски (брат на по-известния нам Балдуин) през 1208 г. разгромил Борил, в императорския лагер се появил Алексий Слав. Той се изправил пред императора не като негов васал, а като владетел, който търси съюзник и направо поискал дъщеря му за съпруга. Отначало императорът се възмутил, но за да си осигури подкрепата на Алексий Слав срещу търновския владетел, се съгласил на този брак, върнал му завоюваните български крепости и дори признал претенциите му към търновския престол.
Това, за което има документи е, че пищната сватба на Алексий Слав и 13-годишната принцеса (макар и незаконна дъщеря на Анри) Маргарет-Изабел била през есента на 1206 г. в Константинопол. Слав получил най-високата възможна титла – деспот. Едва ли само от нея идва самочувствието му – стъпил здраво в Родопите и Пирин, дълги години той лавира успешно между България, Латинската империя, Епирското деспотство на Теодор Комнин (и за негова роднина по-късно Алексий Слав ще се ожени), като освен на силната крепост Цепина, разчита и на други крепости като Перперикон и Мелник (в който по-късно пренася владетелския си двор).
Колкото до легендата – не знам кой го е чул, но когато невръстната латинска принцеса видяла баирите и горите тилилейски край Цепина, на влизане в крепостта се обърнала на френски към чичо си и придворната дама, които я придружавали, като казала: Боже мой, тук сигурно ще бъде моя гроб! Майката на Алексий Слав, която я посрещала, отговорила на български: Амин, дай Боже! Така и станало – Маргарет-Изабел починала след по-малко от година.
Крепостта Цепина е разрушена при османското нашествие в края на ХІV век. Основите на вътрешните и външните крепостни стени обаче, както и основите на църквите и четирите водохранилища, са консервирани и твърде интересни за разглеждане, тъй като автентичния им вид не е много развален. В подножието на хълма е изградена хижа „Цепина“, има и музейна експозиция с находките от проучванията.
А споменът за Алексий Слав се е запазил столетия – през ХV и ХVІ век Родопите все още са се наричали Славееви/Славиеви гори, а реката и градът Доспат свързват името си с титлата деспот. Само дето отникъде засега не иде информация какво стана с костния материал от открития в Мелник гроб на Алексий Слав, който преди две години Министерството на културата изпрати за изследване в Станфорд (САЩ). Че костите са на този български владетел, засега може да се съди най-вече по размерите на скелета – на мъж, снажен като всички Асеневци.
Йорданка Раданчева