Как ще ги стигаме румънците...
Категория: Маршрути Посещения: 2582
Минавайки мимоходом, няколко неща ми направиха впечатление в Румъния:
- Цигански къщи с добре обработени зеленчукови градини около тях... Невероятно! Но така ни увери ескурзоводката – че минаваме край ромския квартал на Гюргево. Това че ромските къщи са спретнати, боядисани в свежи цветове и че улиците са чисти, не ме впечатли особено, тъй като румънското село си бе по-спретнато още по социалистическо време, когато беше нормално нашите селски къщи да са неизмазани, а улиците – покрити с кравешки и овчи екскременти.
- Многото продукция от дребни частни производители в магазините – пак според твърденията на запознати, румънското правителство не гони своите, за да отваря пазар за чуждите, а е оставило селскостопанските производители да предлагат свободно продукцията си (като е запазило строгите санкции при излизане извън стандарта за качество). Затова и румънците ядат хубаво сирене, на съизмерими с нашите цени, при положение че минималната заплата там е 319 евро.
- Ами, могат го явно туризма – културен и всякакъв... В София никога не съм видяла тълпи от туристи, примерно, пред нашенския царски дворец, в който са разположени два национални музея. Не разбрах румънците дали съжаляват или се гордеят, че са гръмнали Чаушеско, но си печелят милиони от наследството му. Входът в неговия „Дворец на народа“ сега парламент и пр., е 35 леи, което си е към 16-17 лв. – няма карти, няма пенсионерски... И седмици напред трябва да подадеш заявка. (Това, че не го коланят добре, се вижда – поочукани мраморни ъгли, поизтрити килими, които без размаха на диктатора няма как да бъдат възобновени, поради огромните си размери. Но те да си мислят...) Също толкова „най-голям“ е и музеят на селото – огромен етнографски парк, със събрани и монтирани къщи от всички етнографски области – и не им стига това, но отделно си имат и музей на румънските селяни. И още много неща си имат...пък нас ако ни питаш, ще се изфукаме, че сме били с нам`кво си културно-историческо минало... и си оставаме с фукнята.
Йорданка Раданчева