Неделен гост
Категория: Маршрути Посещения: 2526
Крепостта Перистера с нейните кули-църкви
Крепостта е на хълма Света Петка в град Пещера. На гръцки името означава „гълъб“ и както се досещате, легендите за произхода му са няколко: Когато в Римската империя християнството било признато за равноправна религия, местните обитатели трябвало да изберат на кой от хълмовете в околността да изградят църква. Тогава от хълма Света Петка литнало ято гълъби и тъй като гълъбът е символът на Христос, това се приело за знак; друг вариант е заради скалния къс в центъра на крепостта (част от групата камъни, вероятно тракийско светилище, като знаем интереса на траките към подобни места), оприличаван на кацнал гълъб; споменава се и за някоя си тракийска девойка Перистера...
Както и да е, крепостта е експонирана в ранновизантийския си вариант, но е съществувала и преди това (II-III в.), като римски кастел. Има и втори римски период, в края на който съоръжението е разрушено от готите (IV в.), за да се възроди през VI в. Тогава две от кулите са обновени и от правоъгълни стават с формата на еднокорабни църкви. Е, това е особеното и интересното в тази крепост – кулите-църкви. Те не се срещат на друго място в България.
Иначе археологическите разкрития представят крепостта с три пояса крепостни стени и шест отбранителни кули, разположени на най-вътрешната стена, т.е ясно обособена цитадела, вътрешен град и подградие, разположени на площ от около 15 дка. За сега са изяснени и частично реставрирани крепостните стени на цитаделата и на вътрешния град. Вероятно подградието е застъпено от съвременните улици и сгради на Пещера, включително и от пътя Пазарджик – Пещера, където е имало порта с арка, непосредствено източно под крепостта. Крепостните стени, които са с дължина 253 м, ограждат пространство от 2 895 квадратни метра. Те са градени от големи ломени камъни споени с хоросан, а дебелината им достига до 3 м, което дава основание да се предположи, че височината е била поне 14 м. Преди реставрацията крепостните стени са били запазени на височина до 2.60 м, а при разкопките са намерени доста монети, включително златни, накити, църковна утвар, оръжия... Самата реставрация е приемлива, проектът, за разлика от други подобни включва удобства за посетителите като места за отдих, а с многото дървета и свежа зеленина обектът е приятен за посещение и в жегите.
Вероятно крепостта е била унищожена при османското нашествие в края на XIV в. Но селището в подножието ѝ продължило да съществува и след това. Наличните данни сочат, че населението му упражнявало рудодобив и металодобив и през османското владичество, като „един самоков и три ливници работели до 1850 г.“.
Йорданка Раданчева