Категория: Маршрути Посещения: 2869
Едва ли мнозина си дават сметка, че в България има пустиня. Гугъл-ът казва, че е една от само двете естествено формирани пустини в Европа, като другата е пустинята "Табернас" в Испания. Вярно, испанската е по-големичка, ама като гледам снимки, нашата е къде-къде по-атрактивна – не просто пясък и баирчинки, а с пръснати из нея поединично или на групи високи цилиндрични камъни. Хипотезите за произхода им могат да се обединят в две групи – за органичния и неорганичния им произход. Първите са свързани с кораловите и други организми от бивше море. Според вторите, става въпрос за изветряне на скалите – цилиндрично, призматичното или каквото и да е там. Обаче нито от едната, нито от другата група теории, нито пък от обясненията на хората, обслужващи туристите в природния феномен, ми стана ясно как се е получил пробивът по оста – част от каменните колони са си тръби. Някой ако знае, да ми обясни.
Малка, малка – 7 квадратни километра – ама си е пустиня. Поне сега, през лятото. В обедните часове жегата беше убийствена, а супер ситният пясък се пъха не само между пръстите, но и във всички възможни гънки на дрехите и тялото. Двестата метра до централната група побити камъни ми се сториха километри и ако някога съм имала желание да се разходя из Сахара, то направо се изпари. Горещо обаче препоръчвам да посетите българската пустиня.
Побитите камъни (Дикилиташ) са на 18 км от Варна, по пътя към София,около селата Слънчево, Баново, Страшимирово и град Девня.
Йорданка Раданчева