Неделен гост: Новата крепост в прохода „Траянови врата“
Категория: Маршрути Посещения: 2085
Отдавна вече не ми е интересно и почти не влизам в музеи (освен ако не е някой съвсем отличаващ се), скоро сигурно няма да вляза и в манастир – поне от тия, обновените български, май ще взема да прескачам и новопостроените крепости. Щото като видиш един/една, то все едно си видял всички (или повечето).
Но да си призная, беше ми любопитно да посетя точно тази крепост, защото десетки пъти сме подминавали табелата на магистрала „Тракия“, сочеща прохода „Траянови врата“. Проходът пресича Средна гора и свързва Ихтиманската котловина с Тракийската низина. В миналото през него е минавал пътят от Белград към Цариград, пресичащ Балканския полуостров и носещ името „Via Diagonalis“. Три укрепления охранявали прохода, а най-високата част била отбелязана с арка. Според проф. Петър Мутафчиев, чак някъде през ХV век за пръв път е използван топонимът „Траянови врата“, но все пак първите укрепления са били от II век, от времето на император Траян и като знаем пристрастието на римляните към триумфалните арки... Огромната арка (по-скоро порта), висока около 18 метра, била запазена до XIX в. Естествено, че сме я разрушили, а сега сме възстановили едното от съоръженията в прохода – вече по-късната, ранновизантийска крепост, наречена „Стенос“, която е била предназначена за гарнизон от около 120 души.
В сегашния ѝ вид тя може да е интересна и атрактивна за човек, който не е виждал десетина подобни новоизградени обекта. Някъде това може и да е оправдано, но специално тук – не. Преди години, когато авторката на проекта за реставрация арх. Стела Дулева се отказа от авторството си, в. „Капитал“ беше писал, че България пропусна възможността да впише тази крепост в списъка на ЮНЕСКО, тъй като тя е уникална с остроръбестите си кули (които се виждат на макета, но не и във възстановката). Стените на крепостта са били запазени на 2 до 5 метра височина, но изпълнителят на проекта, по думите на арх. Дулева, е изчуквал около 15 см в дълбочина от автентичната лицева тухлена зидария, за да ги облицова с керамични тротоарни плочки... Е, резултатът е подредено място, което може и да задоволи любопитството ви – с прозиращата автентичност и заради красивата природа, но с унификацията си то едва ли ще допринесе за развитието на културния ни туризъм.
И вече се притеснявам да пиша за малкото останали автентични места, да не би някой да се полакоми да ги строи наново.
Йорданка Раданчева