Кой прецаква дунавския туризъм
Категория: Маршрути
Напоследък, по стечение на обстоятелствата (стичат се по мое желание, все пак), наобикалям крайдунавските български селища. И откривам, че те са скрития коз на българския туризъм – и имам предвид не по-известните туристически дестинации като Русе, Свищов или Видин, а по-малките като Тутракан, Оряхово, Козлодуй, Лом... Тези „затънтени“ градчета, които почти не се чуват, освен заради нивото на река Дунав, крият невероятни възможности – като местоположение, гостолюбиво население и пр. Ако някой веднага спомене за беднотията – и то не е баш тъй, защото има хора, които са вложили пари в региона. Тук-таме из Северозападналата България се откриват невероятни райски кътчета, добре поддържани, които сигурно биха били и добре посетени, ако не бяха ... комарите.
След ударното съобщение „Борисов нареди и борба с комарите“ (Премиерът Бойко Борисов е разпоредил на Министерството на земеделието, храните и горите (МЗХГ) и Българска агенция за безопасност на храните (БАБХ) за процедури по пръскане срещу насекомите и комарите там, където има нужда.), последваха какви ли не радостни новини и снимки на хора в защитно облекло, пръскащи мъгла около себе си, но се наблегна главно на самолетите. Това потвърдиха и местните хора – „Почти всеки ден ни облитат самолети, но пръскат явно с вода“, е всеобщото мнение край Дунава. Потвърждават го пълчищата комари, които вечер стръвно се нахвърлят на всичко топлокръвно и гонят изнежените туристи. Предлагам тия от МЗХГ и особено от БАБХ, които доказаха, че могат да избиват по-едри животни, да бъдат съвкупно командировани на брега на Дунава и оставени там по бански и без репеленти, за да се борят с малките гадинки. Тогава може би ще обърнат внимание с какво ръсят избраните фирми – със скъпите препарати, за които към парите на общините допълнително отпуснаха два милиона или с дунавска водица.
Йорданка Раданчева