Категория: Маршрути Посещения: 2171
Може да изглеждат маломерни на фона на Западноевропейските, но това всъщност са по-добре запазените автентичните останки от Българското средновековие, а не ония – надстроените и новопостроените крепости. Макар че са използвани и за жилища, тези защитени къщи-кули са по-близо до т.н. донжон (кула вътре в замък, крепост или манастир, служеща за последната защитна позиция, в която може да се оттеглят защитниците на съответната сградна инфраструктура, според Уикипедия). В България най-много запазени къщи-кули има като че ли в самите селища, построени от хората с възможности (християни, мюсюлмани или помюсюлманчени християни), за защита от кърджалии и други издеватели над стопаните, но често приютявали и околно население. Има такива и в манастири – най-известната разбира се, е Хрельовата кула в Рилския манастир( ХIV в.). Има и в крепости, като най-запазена май е в крепостта Цепина (ХII – XIV в.). Но наистина най-много са в самите поселища. Ето двете къщи-кули във Враца:
Куртпашовата кула
Сега тя е в западната част на централния пощад „Христо Ботев“ и е част от Регионалния исторически музей. Тази жилищно-отбранителна кула е строена през XVI или XVII век с почти квадратна форма (5,80/6,00 м) от дялан и от ломен камък. Висока е 10,40 м и има подземен, приземен и два жилищни етажа с камина за отопление и водопровод. Отворена е за посещение всеки ден от 9.30 до 18 ч.
Кулата на Мешчиите
Тя също е в центъра на Враца, в близост до сградата на общината. Също е жилищно-отбранителна, по-висока (13,4 м) и освен приземието, има три жилищни етажа. Изградена е от ломени камъни, предполага се – през XVI век. Най-горният етаж е покрит с купол и има еркери, с отвори за изливане на гореща течност (и екскременти, предполага се) върху нападателите. През XIX век кулата е префасонирана с две призматични тела най-отгоре и пригодена за часовникова, а настоящия век се включва с художествено осветление.
Е, това е накратко. А иначе във Враца има какво още да се види (включително много проститутки по пътя към Дунав мост II).
Йорданка Раданчева