Неделно: Моят неуспешен поход към „Шейтан кале“
Категория: Маршрути Посещения: 1484
Едва ли една разходка сред природата може да се нарече неуспешна, особено след като си набрал от все още непрегорелите билки и си се отървал с малки драскотини. Но моя цел беше да стигна до Шейтан кале, до което, все ми се струва, че в ранната си младост съм ходила. Така и не разбрах стигнахме ли го – дали камънаците на равнището на терена, силно обрасли с храсталак и слабо наподобяващи зидове, бяха част от крепостта.
Това укрепление, като повечето подобни по Сливенския и Котленския балкан, е описано от Стефан Лисицов (https://www.bulgariancastles.com/bg/node/3397), който дава и неговия план. Късноантична крепост Шейтан кале се намира на 3 km северозападно по права линия от центъра на село Седларево и е на площ от 3,8 дка. Според Лисицов, макар в по-голямата му част зидовете да се проследяват като разсип, могат да се маркират порта с кула, плюс още две кули и две водохранилища. Разбира се, указателни табелки липсват, а в Седларево и около него, като в доста от българските села, не се мярка жив човек, камо ли такъв, който да те упъти.
Тази част на Стара планина е пълна с такива укрепления, вече трудно различими. Седларевското кале, както и Злото кале, което е по-голямо и по-близо до Трапоклово, и още десетки по-малки, са известни само на иманярите, на един-двама местни хора и на един археолог. Впрочем, освен люляковия гъсталак, още и стар иманярски изкоп ни беше донякъде указател, че може би все пак сме стигнали целта си.
Доколкото знам, в Сливен има три туристически дружества, вероятно дружество има и в Котел. Доста хора всяка седмица излизат в Балкана, но извървяват, общо взето, няколко популярни маршрута. Защо да не се обозначат с табелки и някои от тези стари градища, докато все още има хора, които могат да ги посочат. Така де – веднъж в месеца по нов маршрут, с по две-три табелки под мишница и един водач – хем интересно, хем полезно. Само предлагам...
Йорданка Раданчева