Неделен гост: Хайдушкият манастир
Категория: Маршрути Посещения: 1141
Край този манастир няма как да минете пътьом, май трябва да се запътите специално натам. Все ще ви се наложи да минете по криви полупланински пътища, но най-краткия е от Ямбол през Елхово и към село Устрем.
Известен е като „хайдушкия“, тъй като през тъмното кърджалийско време е ставал пристан на мнозина от тях. Дали хайдути или хайдуци, е трудно да се каже – времето е насложило благородната си патина. Хиляди са треперели от споменаването само на имената им – Индже, Кара Кольо, Ангел (по-стария от двамата войводи с това име), Даалъ Стоян, Вълчан, Кара Добри, Гарабчи Георги – къде народни изедници, къде народни закрилници. (След нови двеста години историята може би ще говори с респект и за, общо взето, мразения сега Б.Б., особено след като се очертава той да стане най-дълго управлявалия ни министър-председател.) Та, от всичките тогавашни войводи, Христо доживял до старост и решил да се замонаши. Като монах вече, заживял в пещера на хълма над настоящия манастир, преобразена на църква още през VIII-IX век (до която, за съжаление, нямахме време да се изкачим), а неговите другари, Инджето и Кара Кольо най-вече, го наобикаляли. Те именно му помогнали да възобнови многократно опожарявания и срутван манастир в подножието на хълма (който, като повечето от нашите манастири, води началото си от българското средновековие).
Христо, преобразен на игумена Хрисант, се развъртял доста мащабно, вложил натрупаното злато и с помощта на спонсорите си, успял да построи църква и други сгради около нея и да организира манастирския живот. Не след дълго, през 1813 г. починал и днес много скромната му надгробна плоча може да се види в притвора на новата църква. Смята се, че най-големият череп от подредените във витрина кости, е неговият (макар че аз лично не успях да определя кой е най-големият).
Първоначалното име на манастира е било „Св. Първоапостоли Петър и Павел“, като че ли след Руско-турската война от 1828-1829, когато е бил разрушен и после отново възстановяван, получава името „Света Троица“. Най-ново е крилото, в което е входа към манастирския комплекс. Днес това е един от големите женски манастири в България, за съжаление, не видях ни една монахиня, вероятно стъписани от нахлуването на групата ни от над сто души... Иначе те поддържат прекрасно обителта си – мястото е красиво, с много цветя.
Ако имате възможност – минете. Пред манастира ще ви посрещне скулптурната фигура на хайдутина-кърджалия (копие на паметника на Кара Кольо в Тополовград) – такъв, какъвто си го представя авторът му Христо Дюлгеров.
Йорданка Раданчева