Неделен гост: „Квадрат 500“ или българският Лувър
Категория: Маршрути Посещения: 828
Не знам за другаде, но поне в нашия провинциален град, сигурна съм, повече хора са посетили Лувъра, отколкото „Българския Лувър“, т.е. галерията „Квадрат 500“. В столицата обикновено отиваме по работа и бързаме да се приберем, а в чужбина, щем не щем, обикаляме музеи и галерии (макар че напоследък туроператорите, съобразявайки се с преобладаващите желания, наблягат на МОЛ-овете). Да си призная, и аз в последните години все се каня да мина през този най-голям обект на Националната ни галерия, и в крайна сметка го направих в един от последните дни, донякъде и да се спася от жегата в центъра на София.
Няма да ви агитирам, но мисля, че е добре преди да се впуснем по разглеждане на чужди забележителности, да сме поне донякъде запознати с нашите си. Приятно впечатление ми направи, че две млади момчета преди мен искаха да влязат в залите, но ги отказа таксата от 10 лв., която наистина си е сума за доста хора. Надявам се да се върнат, защото разбраха, че всеки четвъртък входният билет е само два лева. Иначе, както е обичайно, в останалите дни за ученици, студенти и пенсионери е наполовина – 5 лв. Семействата с деца да не се плашат, деца до 12 г. влизат безплатно, а освен тях и посетители с физически увреждания, ученици и студенти от художествените училища, служители на музеи и галерии, журналисти, членове на СБХ, ICOM, ICOMOS, AIAP, AICA.
Вътре, разбира се, всеки ще види неща, които ще му харесат и други – не толкова. Все пак, това са 1700 произведения на български и чуждестранни художници в 28 зали на четири нива (от 42 000 музейни единици, притежание на галерията). Нека споменем, че този музеен комплекс има дълга история. Импозантната сграда, която е лицето на галерията, е строена по време и по предложение на министър-председателя Петко Каравелов за Държавна печатница през 1881-1883 г. в неокласически стил по проект на виенския архитект Фридрих Шванберг. През пролетта на 1944 при бомбардировките над София е частично разрушена. Успоредно с нейното възстановяване в края на 1940-те по бул. „Васил Левски“ е построена нова сграда, в която е настанен тогавашния МЕИ, днешен Технически университет. Реконструкциите на старата Държавна печатница започва в началото на 80-те години на миналия век, за да се настани там новосъздадената Национална галерия за чуждестранно изкуство. Идеята за архитектурен комплекс с музейни функции, включващ двете сгради, се развива от 1999. Публичният конкурс за проектиране през 2010 е спечелен от арх. Янко Апостолов. Реконструкцията по проекта е осъществена през 2012-2014, а от 2015 г. вече можем да посещаваме галерията. Някои от картините и скулптурите в нея, особено тези на най-ранните ни художници, вероятно са познати на посещавалите залите на галерията в бившия царски дворец, който сега пък е останал само за временни изложби...
Е, пак казвам – не е моя работа, но добре е понякога вместо за кафе, да отделите два часа за музей или галерия. А доколкото съм анкетирала сливенци, то голяма част от тях не са влизали и в сливенските музейни обекти...
Йорданка Раданчева
