Картаген трябва да бъде разрушен

   „Carthago delenda est“ – с тези думи Катон Стари завършвал всичките си речи в Сената. За каквото и да говорел – вероятно най-често за земевладение, за износа на вино и зехтин – последните му думи били: „Освен това мисля, че Картаген трябва да се разруши“. Както сега в устата на наши политици е „Пеевски и Борисов трябва да са в затвора“. Както на по-силни от тях световни лидери е „Ние трябва да контролираме ...“ Не си мислете , че за двайсет и пет – трийсет века нещо се е променило. Войните винаги са за ресурси и търговски пътища. (Даже и оная, уж за хубавата Елена...)

   Катон е посещавал Картаген и бил изумен от богатството му. И въпреки успехите на финикийците (пуни) в трите пунически войни, въпреки пълководческия гений на Анибал, изучаван и днес във военните училища – конкурентът бил сломен. Все пак зад световния жандарм Рим стояли всичките ресурси и хора на тогавашния свят. През 146 г. пр.н.е., с победата на Рим в Третата пуническа война, завършва почти стогодишната битка за власт. Картаген е опожарен и разрушен, голяма част от жителите му избити, 50 000 мъже, жени и деца са продадени в робство. Земята под руините била прокълната, за да не се въздигне градът никога повече. През същата 146 г. пр.н.е., римляните унищожават и Коринт, последния свободен град от Ахейския съюз. Средиземно море – някога дом на множество култури и езици, се превръща в Mare Nostrum (т.е. нашето – за римляните – море).

   Днес останките на пуническия Картаген обикновено разочароват туристите.

   Има и римски Картаген – е, също разрушен

   Сто години никой не смеел да се засели на мястото на пуническия Картаген. Около век по-късно, вече императорският Рим решава, че все пак такова стратегическо място не бива да стои неизползвано. В съседство на руините император Август започва строителството на град, превърнал се скоро в едно от най-важните пристанища на провинция „Африка“.

   Както обикновено, римляните започват с акведукт – 132 километра на почти равен терен, го прави един от шедьоврите на римското инженерство. Използват се и оцелелите пунически цистерни, които и днес могат да се видят. Но атракция за туристите са внушителните руини от термите на император Антонин Пий. На площ от близо двайсет декара, комплексът се издигал и на няколко етажа, с великолепна гледка към морето. Е – и те са разрушени, защото в 439 г. дошли вандалите (след тях и други).

   Така де – вандалите винаги идват. (И САЩ едва ли ще издържат колкото Рим.)

Йорданка Раданчева