Когато през 2000 г. тракийският храм под Четиньова могила до Старосел стана известен на широката общественост, кой ли не го посети - то президенти, то министри, учени. Чужденците отделно. Както отбелязва откривателят му, д-р Георги Китов, всички цъкат, чудят се и викат „Т`ва просто не е истина!”.

   Е, истина е и тази истина очевидно не е в Гърция, Италия или Турция, а си е в България – вижда се отдалеч. Летви, ламарини и не особено угледни подпори загрозяват величествения подход към храма. Истина е също, че това е един от най-социализираните ни тракийски паметници. В активния туристически сезон на малкия паркинг в подножието на могилата се събират по няколко автобуса. Кметство Старосел къса билетчета по 3 лв. на възрастни и по лев за деца и най-възрастни, екскурзовод въвежда непосветените в тракийските потайности. Според кмета на селото Иван Жутев, от откриването на храма годишно оттам минават около 100 хиляди туристи. Всички са доволни.

   През 2000 г. Китов и членовете на експедицията му ТЕМП водят борба архитектурното съоръжение да бъде покрито и предпазено поне отчасти от атмосферните влияния, а и от хорската безотговорност. След като Националният институт за паметници на културата (НИПК) утвърждава някакъв проект и след характерното увъртане с парите, министерството на културата в крайна сметка дава нещо, екипът на експедицията прави нужното временната постройка да бъде готова за месец и паметникът да посрещне зимата отчасти защитен. Приемателната комисия от НИПК се произнесла, че тази постройка няма да издържи повече от два-три месеца. „Както е известно, най-постоянните неща са „временните”, заключава откривателят Китов през 2007 г. („Могили, храмове, гробници – записки на един „могилар”, С., 2008) Сега сме 2010 г. и никой вече не се сеща, че временната постройка е временна. Иначе медиите, обикновено лятно време, когато парламентът е в почивка, за пореден път издрънчават новината за гигантския проект, чрез който ще извадим Севтополис от язовир „Копринка” и ще смаем света. Къде по-реалистично и евтино е да покажем в пълния му блясък това, което хората посещават, вместо да срамим траките, ограждайки храма им като кокошарник. Ако в НИПК, Министерството на културата или някъде другаде имат дори и бегла представа как да стане, да кажат. Защото според кметството в Хисар, те вече имали готов прокт за електрификация ... Така де, да не се окажем пред свършен факт. Още повече, че според други проекти, този храм ще става част от така наречен Свещен път, свързващ няколкото тракийски храма край Старосел. Освен стила на храмовете, все пак трябва да покажем и стил на социализирането им...

    Храмът в Четиньова могила и разположената наблизо тракийска владетелска   резиденция под връх Кози грамади са построени от одриския цар Аматок II (359-351 пр.  Хр.), е последното твърдение на археолозите, според резултати от взетите през 2009 г. проби.

    По този начин изглежда днес подходът към най-големия подземен храм на траките в Югоизточна Европа.

   Входът и крепидата около насипаната върху храма могила.

Като изключим ламарините в близък план, пейзажът от могилата е все така красив.

Йорданка Раданчева