Към бъдещите кметове и общински съветници
Категория: Общество Посещения: 2807
Не че вярвам така озаглавено, писанието ми да стигне до тях, нито че ако стигне, ще направят нещо конкретно. Но понеже журналистиката отдавна е определена като „диагноза“, едва ли някой ще се учуди, че все пак се изказвам по въпроса...
Другата причина е, че някои хора изглежда продължават да вярват в „силата на журналистиката“ и се оплакват на журналистите като пред арменския поп в Диарбекир, а пък на нас какво друго ни остава, освен да напишем, пък... каквото-такова.
Та, родители на бъдещи гимназисти, записани в паралелката, даваща професия „икономист“ с прием след VІІІ клас на Професионалната гимназия по икономика в Сливен, се оплакаха, че тя май ще бъде закрита. (На някои от децата, идващи от балкански села, вече били намерени и квартири в близост до училището, но има вероятност те така и да не станат гимназисти). Причината е, че са записани дванайсет деца, а за да остане паралелката, са необходими поне още шест. „И нашето най-голямо желание е да се намерят още шестима ученика и да запазим паралелката, но деца няма“ – каза директорката на учебното заведение Лиляна Тодорова. Днес в гимназията събирали родителите на оставащите без училище деца, за да им съобщят лошата новина, че ще трябва в последния момент да търсят друго учебно заведение.
Всичко това се случва при положение, че десетки деца, завършили криво-ляво осми клас (и в квартал „Надежда“, и в други квартали на града, а и в селата на общината) няма да продължат образованието си. Те ще попълнят армията на безработните, разчитащи на социални помощи, други, за щастие на българските управляващи, ще се изнесат да радват европейските ни партньори. Някои обаче може и да искат да учат, но родителите им нямат възможност да им плащат пътните всеки ден от с. Жельо войвода (примерно) до Сливен. Защо изобщо пиша за това, след като всички го знаем? Ами, защото десетки кандидат-кметове и кандидати за общински съветници понастоящем ни убеждават колко много ще се грижат за бъдещето на града и в частност на младото му поколение. Ако само шестима от всичките кандидати се наемат да осигурят по един ученик (може би като му поемат пътните разноски или като убедят родителите му-избиратели, че е добре детето им да е по-образовано?), паралелката в това минаващо за престижно и даващо добро образование училище, ще бъде запазена. (Макар че в разговора с госпожа Тодорова долових, че много не се радва на перспективата за повече ромски ученици... Може би се надява, че сирийчетата ще са по-добри, след като надежда за българчета няма?)
Йорданка Раданчева