Неделен гост
Категория: Общество Посещения: 2811
Маргарита Петкова
На учителя - с юмрук?
Юмручното право в българското училище отдавна не е прецедент, за съжаление.
Поредният случай в Сливен само потвърждава отдавнашните ми наблюдения, че институцията “учител в България” е срината до основи. Не ми се ще да добавя – безвъзвратно.
Щом една майка може да нахлуе в класната стая, да нанесе десен прав в лицето на учителката и да смята това за нормално, за какъв авторитет изобщо може да става дума.
Не се хващайте за това, че майката е мургава. Не посягайте и към спасителната жилетка, че все пак детето й ходи на училище, а не се мотка по улицата.
Не подхъмквайте, дето ръката учителска може да се е поотпуснала и да е зашлевила бузата на ученика.
Няма изплуване от това дъно
Никой няма право да упражнява насилие. Еле пък в училище. Еле пък върху учител. Най-малкото защото едно такова деяние дава предпоставка всеки да си помисли, че какво пък толкова.
И без това насилието се шири на училищната територия не от вчера. Ученици бият съучениците си, ученици бият учителите си, естествено ли ви се струва и родителите да се включат в схемата?
Настрана примерът. Явно е, че децата следват примерите, на които са свидетели вкъщи. След показния побой в сливенското училище вероятно ще се смята съвсем в реда на нещата точно с тупаник да се решават проблемите.
Ама детето се оплакало, че госпожата го удря. Ами детето, за съжаление пак, може всичко да каже. На 6 години хем фантазията ти работи, хем искаш да привлечеш вниманието на семейството, в което, самата майка го изповядва, се отглеждат три деца, буйни и дребни, та тя взема чак успокоителни хапчета, та да им насмогне. И след като си е взела хапчетата, хукнала към училището да се саморазправя и превърнала учителката в боксова круша. Вместо просто да изясни проблема.
Повтарям, горещата мургава кръв не е извинение.
Училището е храм
Учителите са свещенослужители. Правата им изобщо не са гарантирани освен в препоръчителния проектотекст, че родителите също са длъжни да ги уважават. Няма обаче дори препоръка, че нямат право да им посягат. Щото аз мога да отида насред урока, да кажа: “Много те уважавам, даскале”, и да го натрепам, наритам и посиня, нали? После ще ме снимат по телевизията, ще кърша пръсти и ще декларирам как мога да надскоча себе си, извинявайки се. Ами нелепо е.
Не ми се искаше да използвам примери от близкото недавно, когато най-уважаваните люде в едно населено място са били даскалът, попът и кметът. Точно в този порядък. Че родителите са били благодарни, когато даскалската пръчка е играла по непослушните детски длани, защото не може да отидеш на училище с ненаучен урок и ненаписано домашно, не може да не внимаваш в час, не можеш да се държиш невъзпитано, да прекословиш и да не слушаш учителя си. Даскалската дума е била закон. Ходенето на училище не се е смятало за развлечение и дефиле на модни тоалети, а за отговорност, за стъпка към това да станеш човек, да те уважават и да те ценят. Да ти свалят шапка, защото си учен човек.
Не ми се щеше да ги напомням тези неща, защото мнозина ще се изсмеят, други ще врътнат пръст край слепоочието си, трети обаче ще въздъхнат тежко за това отминало време. Как се извъртяха нещата само за двайсетина години, та учителската професия от престижна се превърна в презряна
Възхищаваме се целокупно на една млада учителка, че е хем красива, хем умна, а е тръгнала да учи децата ни на четмо и писмо, вместо да стане я плеймейтка, я моделка, я нещо друго, будещо аплодисменти и стимулиращо слюноотделянето сред народонаселението. Препостваме снимките й вече втора година и цъкаме с езици, че тази хубост и ненагледност се е почернила пред черната дъска. Има ли гаранция, че утре някой разярен родител няма да й смени физиономията? Гаранция – Франция, нали? Ценностна система – йок!
И не външният вид, възрастта, облеклото и заплатите на учителите са причината за ширещото се неуважение към тях.
Не безработицата, безпаричието, семейните проблеми и несигурността в обществен и личен план на родителите са извинение за подценяването на ролята на учителя и агресията, вербална или ачик-ачик войнствена, е достатъчен повод да се почувстваш по-голям от… От кого? От този или тази, дето се грижи за бъдещето на детето ти. Не, не са високопарни тези слова. Не ме упреквайте, че проявявам нездрав патос. Простички неща предлагам на вниманието ви. Това, че не ви изнася да ги четете, не е мой проблем.
Язвата, разяждаща образователната ни система, придобива неконтролируеми размери.
А ние седим и гледаме сеир
Не зная какво точно трябва да се направи, ако знаех, щях да съм министър, въпреки че точно това не е гаранция. Но така не може да продължава.
Българският учител е подложен на системни унижения и посегателства. От страна на системата, от страна на учениците, от страна на родителите. От страна на обществото. Така излиза. И дебело подчертавам – имам предвид учителя, а не ерзаците, които просто си кютят зад катедрата колкото за едната заплата и стажа за пенсия. Учителят, който държи ръчичката, учейки я да пише буквите, без да е сигурен, че тя утре няма да се свие в юмрук, летящ към лицето му. Учителят, достатъчно огорчаван от положението, в което е поставен, който няма да си вземе болнични след побоя, а ще отиде и ще продължи да учи и детенцето на побойничката. И ще гледа с насиненото си око към всички вас, от които зависи съдбата му. Колцина ще наведат засрамено глава? Колцина ще се чукнат в главата? Тези, от които зависи да се върне отнетото достойнство на учителското съсловие, питам. И отговор не чакам. Отдавна не съм идеалистка. И математик не съм, но помня, че кръгла нула, умножена по кръгла нула, не дава нищо друго освен кръгла нула. Не позволявайте да се посяга на Учител! Така отваряте бездната пред бъдещето. И като цопнем дружно в нея, дали ще се замислим откъде ни е дошло, или просто ще размахваме юмруци, пък когото нацелим. Срам ме е. За вас не знам. А би трябвало да наведем глави, защото някой някъде е пропуснал много важен урок. И тепърва ще плащаме с лихвите. Дано не е късно да влезем в час. И да излезем – без синини.