Заедно с центъра ни отрязаха и атракциите
Категория: Общество Посещения: 2277
Отново е Димитровден. Голям празник, ден и на Сливен. Аз не съм от онова поколение, от което не знам има ли живи, дето свързва празника със зазимяването и разплащането на ратаите. Но в детството и в сънищата ми още са Димитровденските люлки, отровно-червените захарни ябълки на клечка и бухналите облаци на захарния памук, безкрайните върволици сергии на мястото на днешния общински пазар, с 1001 стоки, от които все ми се натрапваха огромните сутиени, рекламирани като „шапки за близнаци”, сред всичката галантерийна стока, мяукащите мехчета-„котенца”, оловни войничета и какво ли не. И с пушкаджийниците, разбира се, край които все се въртяхме ние, момчетата. За миризмата на кебапчета няма да споменавам, щото може да не е европейско. Но празникът си беше съвсем европейски, като тези, които сега гледаме само по телевизията, че стават в най-големите европейски градове.
Затова хванах внука си за ръка и му обясних, че ще го водя „на панаира”. Стигнахме до мястото, дето знам, че се разполагат гостуващите атракциони – блъскащите се колички, за които той мечтаеше, виенското колело, за което аз пък му обяснявах, че вече е достатъчно голям, за да може да се издигне с него, пушкаджийниците – паркинга между хотел Сливен и галерията „Сирак Скитник”. И що да видя: мястото заградено и изровено, няма и следа от атракциони.
Знам, че тези места в центъра, заети сега от зелени площи, се разпродадоха, знам и колко много ги заболя сливенци, че никой не ги пита и нищо не може да се направи срещу продажността на общинските съветници и желанието на някои оядени като въшки новобогаташи да се изтъпанят на пъпа на Сливен. И все пак се изненадах. Повъртяхме се с детето и поехме обратно.
Не само люлки, но и търговци като че ли няма тази година. Вместо шаренията на доскорошните базари, точно срещу общината са заели място търговци на автомобили – масова стока, като за панаир – да си накупят хората.
Добре че по ларгото търговците на шарени балони създават малко празнична атмосфера и децата се лъжат по въздуха под налягане.
Не искам да си кривя душата – знам, че общинските културтрегери са се постарали и има достатъчно концерти, изложби и други такива мероприятия, но знам, че там посетителите са едни и същи, тези затворени сбирки не са празник за народа. Панаирът, все пак е изблик на масовата култура и затова лично на мен ми липсват всичките панаирджийски стоки, евтини забавления, гюрултията, ако щете да е и от чалга. Съжалявам, че децата и внуците ни няма да знаят, че някога и в нашия град по Димитровден е вървяло истинско народно веселие.
Акъна сливналия