Категория: Общество Посещения: 2267
Ако приемем онази теза, че човечеството се развива по спирала и се връща към едно и също нещо, само че на ново ниво, бих казала, че трябва да очакваме отново матриархат. Като се има предвид усиленото интензифициране на развитието във всички сфери, едва ли ще трябва да чакаме още хиляда години. Матриархатът в зората на човечеството е продължил над един милион години. Не му давам толкова на патриархата.
Тези размисли са по повод избирането на първата жена - кмет на столицата. И това не е прецедент за българската политика напоследък – само преди месеци получихме първата жена – председател на Народното събрание. Имаме принос и към световното развитие – българката Ирина Бокова стана първата жена – генерален директор на ЮНЕСКО. За другите жени по върховете на българската политика няма да споменавам. Засега всички те са известни с едно единствено нещо – че са верни на Партията и нейния неформален лидер (Ирина Бокова е друга тема, но я слагаме като пример, че тенденцията не е само българска). Дай Боже, тези жени да опровергаят мнението, че мачовците се заобикалят с мацки, защото ако успеят, успехът им ще се припише на мъжа зад тях - по причина, че е мъж. Ако се провалят, ще е за тяхна сметка – защото са жени. Такова поне все още е отношението на българското общество към жените и техните политически умения. Доказва го фактът, че делът на жените-кметове е едва девет на сто. Партиите не познават и не представляват интересите на жените –избирателки и затова пред предизборните си списъци с кандидати обикновено слагат като цел някакъв процент на жени. Което само по себе си е обидно, но това едва ли се разбира от мъжете. Затова и образът на жената-политик се приема като отклонение.
Ако Йорданка Фандъкова запази сегашния екип в Столична община, то единственият мъж сред заместниците ще бъде Минко Герджиков. Останалите заместници са Юлия Ненкова, Ирина Савина, Албена Атанасова и Мария Бояджийска. Това, че мачовците в политиката предпочитат да се заобикалят с мацки, може да се подкрепи и с примера на умаленото копие на Бойко Борисов – сливенският кмет Йордан Лечков, при когото и тримата заместник-кмета са жени. Според хлевоустата Татяна Дончева, това е начин мъжът-лидер да продължи да решава всичко сам, а в случая – Бойко Борисов да продължи да си управлява и столицата. Пак казвам – пази Боже да е тъй. Дано министър-председателят да е по-принципен, отколкото всички (наплашени вече) подозираме. И от Аристофан и неговата „Жените в Народното събрание”, нещата да са излезли от рамките на комедията. Все пак от 392 г. пр. н. е. досега са минали 24 века.
От Йорданка Фандъкова очакваме да не е уплашеното котенце, да сложи почтеността преди политическия конформизъм – и да направи столицата малко по-чиста, малко по-приветлива, малко по-гостоприемна. Малко по-столична, в крайна сметка.
А онова за матриархата, наистина го вярвам.
Йорданка Раданчева