Неделен гост
Категория: Общество Посещения: 2659
Мартин Ганев, заради вярата, че добродетелите не са отживелица
В продължение на девет месеца 30 младежи от Сливен, на възраст от 15 до 30 години, чрез неформално обучение с интерактивни методи: казуси, ролеви игри, арт-тренинги, ще се запознаят с основни нравствени понятия. Проектът се казва „От маска към личност” и е насочен към издигане на духовните ценности и нравствените добродетели на младите. Финансирането по програма „Младежта в действие” е предназначено за дейностите, но не и за ръководния екип, който работи безвъзмездно. В целевата група са включени и хора в неравностойно положение.
Проектът се осъществява от Младежкия културно-просветен център „Ихтис”, млада нестопанска организация – и по биография, и с възрастта на хората, които са я създали. Всички те обаче вече са професионалисти в различни области. Ръководител на проекта е Мартин Ганев, наскоро завършил философия и един от най-младите участници в организацията.
Защо решихте да обучавате точно в добродетелност – реалността, която ни обгражда ли е причината?
- Провокацията е не само реалността, но и нашият вътрешен свят. В него често съществува някаква лъжа, която всеки сам за себе си трябва да отхвърли, за да бъде адекватен да обича и да се отдава на другия.
Не е ли това маската, която обществото ни налага, за да отговорим на някакви негови очаквания. Отхвърлянето на тази маска няма ли да направи едно дете по-ранимо?
- Тази наложена маска означава в някаква степен човек да е несвободен. Аз не се страхувам да бъда нараняван, да бъда открит. Не става въпрос за някакъв идеал, а за истинската личност, която според нас е напълно свободна. Обществото не е задължително необходимото зло, но в него може да пребивава зло. В него, разбира се, може да пребивава и добро. Така че, опитваме се да изцелим по някакъв начин първо себе си, да имаме нормално общение и познание за другия. Това познание можем да добием ако влизаме в общение с другия чрез любов. Без това няма как да изградим и едно правилно общество.
Работите с ограничена целева група – и все пак, не е ли прекалено амбициозна задачата? Образователната система със задължителния в 10-ти клас предмет етика и квалифицирани преподаватели, не успява да внедри добродетелите в ценностната система на младите хора...
- В момента българската образователна система не е адекватна на това, което се случва в обществото. Не мисля, че един учебник по етика, може да ни свърши кой знае каква работа, още повече че е написан неразбираемо за учениците. Отделно, че не всички ученици стигат до учебника, но почти всички имат опит със злото. Идеята ни е точно с този проект да станем посредник между знанието и практикуването му – да се опитаме да съ-творим нещо добро, за да могат участниците в проекта да го преживеят в себе си и оттам насетне да го мултиплицират.
Участниците в проекта са дошли при вас по желание, което означава, че са осъзнали необходимостта да се усъвършенстват в доброто. Т.е. те не са най-неблагонадеждните за обществото...
- Така е, но не можем да тръгнем от най-тежките и трудни случаи. Трябва да се облагородяват най-вече децата. При тях може да се извърши цялостният процес на съ-творяване. На мен лично вече ми направи голямо впечатление, че децата доста са отворени да възприемат доброто.
По проекта предстоят семинари, дебати и кръгла маса на тема ”Добродетелите не са отживелица”, общоградски Парад на добродетелите, театрален спектакъл и радиопредаване, посещения на културни и духовни средища.
„Добрите нрави имат по-голямо значение от добрите закони”, казва Тацит. Ние критикуваме и едните, и другите, но държавата се занимава основно със законите. Нравствените добродетели наистина са голямата празна нива за работа на самоорганизиращото се гражданско общество. Много голяма и много празна, и колкото и малко да е зрънцето, което хвърля „Ихтис”, ако и други хвърлят... може би не всички ще паднат на камък.
Йорданка Раданчева