Започвам да си мисля, че класирането на чушкопека в челото на българската битова революция за ХХ век не е плод на изисканото народно чувство за хумор, а си е твърде сериозен опит за подреждане ценностите на исконната българска душевност, която се крепи на точно определени материални ценности. Българският път към модерността, очертан от Иван Хаджийски, засега се опитва да излази от дебрите на битовизма, в които античните камъни се явяват доста по-неудобни за печене на чушки от чушкопека... То поне чушките да не бяха вносни...

   Явяват се все пак тук там и интелигенти, които плахо, по интелигентски, обясняват кое било по-ценно и че ако народът има право да е обзет от битовизъм, то държавата няма. Ама нали и държавата, и държавниците, това сме си все ние.

   Все пак, ако понякога ви минава през ума, че чушкопекът не е най-ценния артефакт по българските земи, а перфектният немски на Румяна Желева не е най-важното, което имаме да предложим на света, вижте публикуваното от ентусиасти в този блог. (Засега те са намерили подкрепа в лицето на една политическа партия – най-вероятно защото тя в момента не е на власт.)