Като отчита интереса и се старае да създава устойчивост на спортните програми, Община Сливен, съвместно с Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни /МКБППМН/, подновява тренировките по плуване за периода от 1 ноември 2024 г. до 30 април догодина в общинския басейн.

   Целта на програмата е да се уплътнява свободното време на децата, като им се предоставят безплатни тренировки по плуване. Ще бъдат включени ученици – начинаещи и/или участвали в предходната учебна година. Заплаща се единствено таксата за ползване на басейна, разписана в съответния ценоразпис. Тренировките ще се провеждат всеки делничен ден в 15 часа, 15.45 часа и 16 часа. Продължителността на всяко занимание ще е по 45 минути по предварително изготвен график. Отново ще бъде направено необходимото учениците да бъдат разпределени по групи, съобразени с възраст, клас и училище.

Отговорът от Румен Жерев във в. Телеграф

   Гасенето на горските пожари на границата между България и Гърция в  планината Алиботуш (Славянка) през тези дни се затруднява от заровените военни мини през далечната 1936 г., в дългата 155-километрова гранична линия. Тогава по заповед на гръцкия диктатор генерал Йоанис Метаксас се изграждат отбранителни съоръжения, останали в историята като „Линията Метаксас“. Българомразецът се опасявал, че от север ще ги нападнат. След 1945 г. пък започва Студената война и доста километри от българската част на границата също са минирани.

   След 1992 г. започва съвместно обезвреждане на минните полета от двете страни, което протича на приливи и отливи. Така и до ден днешен в по-непристъпните планински места има необезвредени мини, макар и корозирали от времето. Тези дни огънят взриви вече няколко от тях, с което се застрашава животът на пожарникари и доброволци.

Бункери

   Линията „Метаксас“ е верига от укрепления, построени по протежение на гръцко-българската граница. Замислени са като защита на елините в случай на българско нападение по време на Втората световна война. Укрепителната линия носи името на създателя ѝ, гръцкия генерал Йоанис Метаксас. По предварителния план укрепленията е трябвало да бъдат от град Питион на гръцко-турската граница, през Александруполис, до Хамилион на бреговете на река Вардар. Плановете са начертани през 1935 г., а работата започва от Беласица планина през 1936 г.

   При избухването на войната изградените укрепления достигат до Гюмюрджина, Тракия, с дължина 155 км. Общо между р. Места и Александруполис са изградени 34 комплексни укрепления и над 600 бункера. Изградени са фортове и тунели, които водят до наблюдателни пунктове, платформи за оръдия и картечни гнезда. Укрепленията на линията „Метаксас“ съдържат 22 независими разклонения, най-голямото от които е крепостта Рупел. В полите на Беласица са изградени 200 бункера, които затварят местността между планината Крусия, Дойранското езеро и Хамилион.

   Работата по изграждането на укрепленията трае 4 години, а цената им за онова време достига 100 400 000 гръцки драхми. На всички мостове и пътища по протежение на цялата 155-километрова линия са  заровени хиляди противотанкови и противопехотни мини. 

 Това е петата ми поред книга. Реших и я издадох малко неочаквано и за мен. Просто имаше хора, които ми казаха да го направя.   Разказът, който избрах да представя тук е писан през 2018 г., след като Конституционният съд спря ратификацията на Истанбулската конвенция. Та, оттам идва и заглавието...

        Йорданка Раданчева

КАК КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД ПРЕЦАКА ИВАН ВЪРТОГЛЕВ-ДЖЕНДЪРА

   Учителят Иван Въртоглев тръшна дневника и въздъхна. Изкара и тая учебна година, но като че ли нямаше сили за повече. Опротивяха му и надувките, че работи в елитна гимназия, и събирането на ученически бисери от литературните съчинения, както и пробутването им на медиите под псевдоним, а пък колежките си едвам дишаше. Ей я Папукчийска. Акрани са, а тя ще се пенсионира. Навършила 61 години, 2 месеца и 3 дни. И той ги навърши, дори 61 години, 2 месеца и 5 дни. Да, ама ще трябва да работи още три години... Дори не му се мислеше как след все по-кратката ваканция пак ще вземе този омразен дневник, ще тръгне по коридора и ще влезе в клас, за да чуе дюдюкания и подигравки.

   Папукчийска нахлу ухилена до ушите, тръсна на масата кутия бонбони и две шишета швепс и – „Заповядайте, колеги, черпете се за мое здраве, че догодина ме няма тука!“ ... „Да пукнеш, дано“, благослови я наум Въртоглев и с два пръста взе бонбонче. А на глас рече: „То и аз навърших толкова, ама на – има да се въртоглавя още три години.“ „Ами да си се родил жена“ – още по-нагло му се ухили Папучката. 

   Въртоглев се замисли. Вярно, едно време майка му все разправяше, че го чакали за момиче – сладко ѝ се ядяло, коремът ѝ не знам си какъв бил... Може би затова на снимките до тригодишна възраст е с рокличка. После, в училище, другите момчета, освен по-лошите обиди, най-често му викаха женчо – ама и си бяха прави, щото все му се случваше да хленчи за нещо. Да не говорим пък в казармата – това беше най-кошмарния период от живота му. То остави тормоза и обидите, шамарите от ротния, ами и онова в тоалетната... Все пак, като си спомняше яките ръчища на стария войник Грую, някаква топлинка минаваше и сега през тялото му – не, не беше това най-лошият спомен. По-лошо беше сетне разочарованието на баща му, който си беше наумил да го прави инженер. И докрай не можа да приеме избора му. „Какво е това Българска филология, бе джанъм, това е като за жена“, мърмореше години наред. И наистина после, за трийсет и пет години в това училище, колежките му така и не го приеха за мъж. Даже по едно време взеха да се събличат пред него. Не че нещо му ставаше – ни от колежките, ни от жена му. Е, имаше време, когато туй-онуй с нея, ама сега като се замисли, тя някак си го насилваше.

   Вечерта, докато слушаше по телевизора дърленето между защитници на човешките права и депутати, които се обявяваха против Истанбулската конвенция, Иван Въртоглев осъзна: Цял живот е бил подтискан. Та той си е една нежна женска душа, по погрешка влязла в тялото на мъж. Затова така го нараняват всекидневните натяквания на жена му, че няма кой да свърши мъжката работа вкъщи, че повечето му колежки печелят къде-къде повече от него, щото си вземат и допълнителна работа, че мъжките си задължения в леглото не е изпълнявал от години... Да, далеч по-комфортно му е като жена. 

ПРОГРАМА:

26 юли 2024 г. /петък/

19:00 часа – Концерт на „JAMBOL PROJECT“

Място: Малка сцена до занаятчийската алея

21:00 часа – Концерт на Невена Цонева и бенд

Място: Голяма сцена „Естрада”

27 юли 2024 г. /събота/

09:00 часа – Официална програма

Занаятчийски базар;

Демонстрация на тъкане и естествено багрене на вълна;

Фотоизложба на котленски носии, пафти, накити и просфорни печати, „Спомени от Котел“ и „Котленските килимарки“

11:00 часа – Официално откриване

Посрещане на фестивалната кукла „Котленчето“

Място: Сцена пред х-л „Изворите“