Навигация
Право на избор
Посетители в сайта
В момента има 32 посетители в сайта
Едно към едно


За разлика от други обществени обсъждания, за които гражданите не са чули или пък ако са чули, не се вясват на тях, на това имаше активно гражданско участие. Обсъждането на проекта на Областния план за развитие на горските територии в Сливен, се проведе в залата на Природния парк „Сините камъни“, като сред гражданите имаше специалисти в обсъжданите области, част от тях и научни работници.
Авторският колектив от Института за гората при БАН с ръководител проф. Георги Георгиев, директор на института, чу доста критични бележки: представения проект не се съобразява със забраните и ограниченията на защитените територии; в него се говори само за ползи, не и за задължения – не може с 12 процента да се увеличава дърводобива, да се извадят 800 дка от територията на природния парк „Сините камъни“ и да няма щети; няма екологична оценка и липсва услуга за опазване на биологичното разнообразие; новите мощни машини в дърводобива прокарват не просто пътища, а цели магистрали през горите и пр., и пр...

Като отчита интереса и се старае да създава устойчивост на спортните програми, Община Сливен, съвместно с Местната комисия за борба срещу противообществените прояви на малолетни и непълнолетни /МКБППМН/, подновява тренировките по плуване за периода от 1 ноември 2024 г. до 30 април догодина в общинския басейн.
Целта на програмата е да се уплътнява свободното време на децата, като им се предоставят безплатни тренировки по плуване. Ще бъдат включени ученици – начинаещи и/или участвали в предходната учебна година. Заплаща се единствено таксата за ползване на басейна, разписана в съответния ценоразпис. Тренировките ще се провеждат всеки делничен ден в 15 часа, 15.45 часа и 16 часа. Продължителността на всяко занимание ще е по 45 минути по предварително изготвен график. Отново ще бъде направено необходимото учениците да бъдат разпределени по групи, съобразени с възраст, клас и училище.

Отговорът от Румен Жерев във в. Телеграф
Гасенето на горските пожари на границата между България и Гърция в планината Алиботуш (Славянка) през тези дни се затруднява от заровените военни мини през далечната 1936 г., в дългата 155-километрова гранична линия. Тогава по заповед на гръцкия диктатор генерал Йоанис Метаксас се изграждат отбранителни съоръжения, останали в историята като „Линията Метаксас“. Българомразецът се опасявал, че от север ще ги нападнат. След 1945 г. пък започва Студената война и доста километри от българската част на границата също са минирани.
След 1992 г. започва съвместно обезвреждане на минните полета от двете страни, което протича на приливи и отливи. Така и до ден днешен в по-непристъпните планински места има необезвредени мини, макар и корозирали от времето. Тези дни огънят взриви вече няколко от тях, с което се застрашава животът на пожарникари и доброволци.
Бункери

Линията „Метаксас“ е верига от укрепления, построени по протежение на гръцко-българската граница. Замислени са като защита на елините в случай на българско нападение по време на Втората световна война. Укрепителната линия носи името на създателя ѝ, гръцкия генерал Йоанис Метаксас. По предварителния план укрепленията е трябвало да бъдат от град Питион на гръцко-турската граница, през Александруполис, до Хамилион на бреговете на река Вардар. Плановете са начертани през 1935 г., а работата започва от Беласица планина през 1936 г.
При избухването на войната изградените укрепления достигат до Гюмюрджина, Тракия, с дължина 155 км. Общо между р. Места и Александруполис са изградени 34 комплексни укрепления и над 600 бункера. Изградени са фортове и тунели, които водят до наблюдателни пунктове, платформи за оръдия и картечни гнезда. Укрепленията на линията „Метаксас“ съдържат 22 независими разклонения, най-голямото от които е крепостта Рупел. В полите на Беласица са изградени 200 бункера, които затварят местността между планината Крусия, Дойранското езеро и Хамилион.
Работата по изграждането на укрепленията трае 4 години, а цената им за онова време достига 100 400 000 гръцки драхми. На всички мостове и пътища по протежение на цялата 155-километрова линия са заровени хиляди противотанкови и противопехотни мини.


Това е петата ми поред книга. Реших и я издадох малко неочаквано и за мен. Просто имаше хора, които ми казаха да го направя. Разказът, който избрах да представя тук е писан през 2018 г., след като Конституционният съд спря ратификацията на Истанбулската конвенция. Та, оттам идва и заглавието...
Йорданка Раданчева
КАК КОНСТИТУЦИОННИЯТ СЪД ПРЕЦАКА ИВАН ВЪРТОГЛЕВ-ДЖЕНДЪРА
Учителят Иван Въртоглев тръшна дневника и въздъхна. Изкара и тая учебна година, но като че ли нямаше сили за повече. Опротивяха му и надувките, че работи в елитна гимназия, и събирането на ученически бисери от литературните съчинения, както и пробутването им на медиите под псевдоним, а пък колежките си едвам дишаше. Ей я Папукчийска. Акрани са, а тя ще се пенсионира. Навършила 61 години, 2 месеца и 3 дни. И той ги навърши, дори 61 години, 2 месеца и 5 дни. Да, ама ще трябва да работи още три години... Дори не му се мислеше как след все по-кратката ваканция пак ще вземе този омразен дневник, ще тръгне по коридора и ще влезе в клас, за да чуе дюдюкания и подигравки.
Папукчийска нахлу ухилена до ушите, тръсна на масата кутия бонбони и две шишета швепс и – „Заповядайте, колеги, черпете се за мое здраве, че догодина ме няма тука!“ ... „Да пукнеш, дано“, благослови я наум Въртоглев и с два пръста взе бонбонче. А на глас рече: „То и аз навърших толкова, ама на – има да се въртоглавя още три години.“ „Ами да си се родил жена“ – още по-нагло му се ухили Папучката.

Въртоглев се замисли. Вярно, едно време майка му все разправяше, че го чакали за момиче – сладко ѝ се ядяло, коремът ѝ не знам си какъв бил... Може би затова на снимките до тригодишна възраст е с рокличка. После, в училище, другите момчета, освен по-лошите обиди, най-често му викаха женчо – ама и си бяха прави, щото все му се случваше да хленчи за нещо. Да не говорим пък в казармата – това беше най-кошмарния период от живота му. То остави тормоза и обидите, шамарите от ротния, ами и онова в тоалетната... Все пак, като си спомняше яките ръчища на стария войник Грую, някаква топлинка минаваше и сега през тялото му – не, не беше това най-лошият спомен. По-лошо беше сетне разочарованието на баща му, който си беше наумил да го прави инженер. И докрай не можа да приеме избора му. „Какво е това Българска филология, бе джанъм, това е като за жена“, мърмореше години наред. И наистина после, за трийсет и пет години в това училище, колежките му така и не го приеха за мъж. Даже по едно време взеха да се събличат пред него. Не че нещо му ставаше – ни от колежките, ни от жена му. Е, имаше време, когато туй-онуй с нея, ама сега като се замисли, тя някак си го насилваше.
Вечерта, докато слушаше по телевизора дърленето между защитници на човешките права и депутати, които се обявяваха против Истанбулската конвенция, Иван Въртоглев осъзна: Цял живот е бил подтискан. Та той си е една нежна женска душа, по погрешка влязла в тялото на мъж. Затова така го нараняват всекидневните натяквания на жена му, че няма кой да свърши мъжката работа вкъщи, че повечето му колежки печелят къде-къде повече от него, щото си вземат и допълнителна работа, че мъжките си задължения в леглото не е изпълнявал от години... Да, далеч по-комфортно му е като жена.
ПРОГРАМА:
26 юли 2024 г. /петък/
19:00 часа – Концерт на „JAMBOL PROJECT“
Място: Малка сцена до занаятчийската алея
21:00 часа – Концерт на Невена Цонева и бенд
Място: Голяма сцена „Естрада”
27 юли 2024 г. /събота/
09:00 часа – Официална програма
Занаятчийски базар;
Демонстрация на тъкане и естествено багрене на вълна;
Фотоизложба на котленски носии, пафти, накити и просфорни печати, „Спомени от Котел“ и „Котленските килимарки“
11:00 часа – Официално откриване
Посрещане на фестивалната кукла „Котленчето“
Място: Сцена пред х-л „Изворите“

Око да види

Невчесана хроника
-
* Кои кандидат депутати са по-честни - тези, които купуват гласове, или тези, които дават обещания?