Стохилядният жител

или любителският плам на борците срещу урана

   „Виладжиите да са спокойни: Няма радиационен риск от закрития уранов рудник край Сливен“ и други подобни заглавия съвсем успокоиха сливналии. Нещо повече, заплахата е отпратена някъде към други региони или в покрайнините на нашия, или пък към някой нероден още жител на Сливен, тъй като „Специалисти от Националния център по радиобиология и радиационна защита информираха областния управител, че според данните от извършените измервания, радиационният риск е 1 на 100 000 души. Те го определиха като минимален. „Сами можете да си направите преценка, като имате предвид, че населението на Сливен е под 90 хил. души“ – коментира пред журналисти Чавдар Божурски.“

   Долу-горе със същите думи повечето сливенски медии информират гражданите за резултата от изследването на Националния център по радиобиология и радиационна защита. Този същия, който, доколкото сме чували, е ангажиран четири пъти годишно да прави замервания. Не знаем дали е вярно.

   Така или иначе, в информацията има няколко положителни момента: След като през април т.г. покрай урана във водата на Хасково всяка уважаваща се медия в България се видя длъжна да пише за положението с този елемент, все пак не сме останали само с говоренето, както е по традиция. „Специалистите съобщиха още, че засега областната администрация в Сливен е единствената в страната, която е поискала информация за актуалното състояние на последиците от закрития уранодобив.“ (Е, то всички знаем доколко на управниците ни им пука за населението, ама чак пък толкоз. Аз лично си представях, че все пак някое длъжностно лице в Област Сливен получава актуалните данни.) Друг положителен момент: „Националният консултативен съвет,  в който членуват представители на няколко министерства и агенции, са приели задание за изготвянето на проект.  Конкретният график за работа ще бъде одобрен до края на годината.“ (Не се усмихвайте скептично, в някои държави така казано, върви за добра новина). И още положителни неща: Тези дейности (разбирай затваряне на отворените в момента  входове на щолни, комини и шахти) „ще бъдат извършени от държавна фирма, натоварена с ликвидацията на последиците от уранодобива“. (Това поне знаем – фирмата е „Екоинженеринг-Редки метали“ ЕООД, която от създаването си през 1998 г. досега е похарчила доста народни парици за ликвидиране на последиците от уранодобива. Дали фирматаще се върне към проекта си от 2004 година за рекултивация на сливенските рудници, според който остатъчната руда трябва да се засипе с глина, а след това – с хумус от пречиствателната станция, не знаем. Както не знаем и защо Община Сливен под управлението на кмета Йордан Лечков не е направила необходимото за реализацията на този проект.) 

Бесарабските българи

   Днес най-голямата историческа българска диаспора отбелязва своя празник — Ден на бесарабските българи.

   Историята на този ден ни отвежда в далечната 1938 година. Тогава на 29 октомври в България тържествено е отбелязяна 100-годишнината на храм-паметникът «Свето Преображение Господне» в Болград. Тази българска светиня е построена с труда и средствата на българските колонисти. Именно тогава се ражда инициативата 29 октомври да бъде ден на бесарабските българи. С този акт се отдава дължимото уважение на участието им в борбите за национално и културно възраждане на българския народ, както и за ролята им в строителството на Нова България след Освобождението през 1878 година. Сред най-ярките потомци на бесарабските българи са министър-председателите Александър Малинов и Димитър Греков, генералите Данаил Николаев и Георги Агура, първият ректор на Софийския университет Александър Теодоров-Балан и много други. 

   През 2017 г. се навършиха 150 години от смъртта на д-р Иван Селимински – един от най-значимите представители на българската интелигенция през Възраждането

   „Българийо, ако те забравя, десницата ми да се забрави, езикът ми да се залепи о гърлото, ако не си спомня за тебе на първо място, като най-драг за мене предмет; спомни, Господи, за неприятелите на България, които желаят унищожението и; блажен е, който ще ви отмъсти за това…, блажен е, който ще ви победи!”

АЛЕКО КОНСТАНТИНОВ

БАЙ ГАНЬО ЖУРНАЛИСТ

   Оркестърът свиреше румънската "Дойна". По-право казано, свиреше само Анчето, с флейта соло, а другите приглашаха. Ний слушахме от вътрешния салон. Ама, ще речете, кои са тези ний? Кои ли? Известно е кои: Сенаторът, Отело, Стувенчо и аз. Пред нас стърчеше едно дълго шише бяло Chateau Sandrovo и друго Giesshuebler. Безгрижно разположени около масата, с папироски в уста, ний ловяхме фиоритурите на "Дойна" и бяхме се предали на приятно far niente. Утре е неделя - няма работа, може да поседим и по-късничко. Музиката сносна, слечинките хубавички, ний - попревтасали ергени. Тамам!