Неделен гост

baraban.bg

Неделен гост

Трезвият поглед или какво може да реши благотворителността

 

velikolepno   Красиви хора в красиви костюми пеят, танцуват, усмихват се, подскачат в екстаз... съпричастната публика също. Понякога, ако не надделее грандоманщината, става приятно предаване. От красиви предавания има нужда, но те свършват и публика и участници се качват в красивите си коли и отиват в приятни кръчми или уютните си домове. Телезрителите, доведени до сълзи и откупили се от размахания пръст („А ти даде ли своята лепта за нещастните деца?”) с един sms, заспиват спокойно, чиновниците от десетките министерства, държавни агенции и други звена, чийто предмет на дейност е грижата за целокупния народ и най-паче децата – още по-спокойно. И на фона на тази благост, ни в клин, ни в ръкав се явява някакво писмо – на майката от Добрич Красимира Обретенова - за да ни каже, че не всичко е така розово... Ама че черногледи хора!

   Все пак, ако още не сте чели писмото, прочетете го тук.

 

   В България благотворителността има традиция. И тази традиция е благотворителят сам, по свое решение и от собствения си хляб и джоб да направи добро – за обществено благо и още по-често - на конкретен човек. Известни са имената на стотици благотворители и на издържаните от тях бедни деца, изучени в прочути школи и оставили диря в българската история.

   Министър Тотю Младенов само преди дни се обърна към тази традиция: ромите от печално известния блок №20 в Ямбол да живеят под наем при български семейства, предложи той. Хубава и смислена идея, ако се осъществява от сърце, поединично и конкретно: Ако бай Тотю прислони в обширния си апартамент дори само семейството на бай Асен и жена му Силвия с децата им Асен, Исус, Мето, Ангел, Куртезка, Мариана и Борис, научи ги да поддържат лична и битова хигиена, да се грижат за здравето си, изучи ги (майката, бащата и децата) и им даде хляба в ръцете, той не е живял напразно и не е бил министър напразно. Ако даде този хубав пример, сигурно ще намери и последователи и съратници в осъществяването на ромската интеграция.

   А пък идеята участниците във „Великолепната шесторка” да осиновят по едно дете от дома в Шумен и да се грижат за него докато то си „стъпи на краката”, сигурно отдавна е стигнала до тях, тъй като се споделя в почти всички форуми.

   Ето така, ще влезем в традициите на българската благотворителност. Другото е, което предлага Красимира Обретенова – да накараме институциите да работят...

Йорданка Раданчева

baraban.bg ©

Top Desktop version